— Наистина е скъп — каза Хелър и добави към петдесетте бона в сейфа още сто. — Цените непрекъснато се покачват!
Легна си и след малко кротко заспа.
Но аз не спях! Бери разполагаше с неограничени средства, а аз дори не знаех как да се добера до кодовата хартия.
След няколко часа получих доклад от Рат и Търб, но не помогна. Пишеха:
„Отиде в магазин «гигант» за мъжка мода и сигурно е получил работа и стая. Все още е там! Но не го изпускаме от поглед.“
И още как! Бяха се подлъгали от подслушвателните устройства, които той изхвърли заедно със сакото си.
Започнах да се плаша, че може да се наложи сам да ида в Америка, за да се заема с това. Но нямах ни най-малка представа какво можех да направя, даже да ида там.
Глава шеста
На следващия ден Хелър стана рано, бодър и свеж. Аз бях изтръгнат от тежък сън от звънеца на екрана.
Веднага се захвана съсредоточено за работа. Изчетка новия си костюм на местата, където го бяха доработвали, облече нова бяла риза с яка тип „Итън“, сложи си нова бейзболна шапка и метна през рамо малък сак, който приличаше на ученическа чанта.
Сложи в чантата малко макари, кукички, комплект инструменти, десетина бейзболни топки, една касета и табелките за колата с регистрация от Ню Джърси. Какво, на риболов ли отиваше?
Мина през фоайето. За един публичен дом часът беше съвсем ранен — служителят на рецепцията спеше, един бодигард в раиран смокинг четеше „Дейли Рейсинг Форм“ с писалка в ръка, пиян арабски шейх се луташе наоколо, очевидно зачуден кое от килимчетата на пода е най-подходящо за сутрешната молитва.
Хелър отброи десет хиляди от сейфа и ги прибра в джобовете си. Арабинът дълбоко му се поклони, Хелър повтори поклона и движението на ръката с абсолютна точност и бързо излезе на улицата, потраквайки с обувки.
Отби се в една закусвалня, прибра закуската си в торбичка и се качи в такси.
— Уихокън, Ню Джърси — каза Хелър. — Еднопосочно.
И даде адреса на гаража, където беше кадилакът!
— Таксувам те двойно, защото няма да се връщаш — каза шофьорът.
Изведнъж се смразих. До този момент не бях схванал какво възнамерява да прави. Беше тръгнал да прибере колата! Бери знаеше къде е тази кола. Нямаше начин да не са ѝ поставили бомба! Това „няма да се връщаш“ звучеше като пророчество!
— Двойна такса — съгласи се Хелър.
По пътя изяде кифличките и си изпи кафето. Скоро прекосиха града. Минаха под тунел „Линкълн“ и се понесоха с пълна скорост край Хъдсън. Скоро бяха в Ню Джърси и поеха на север по булевард „Кенеди“.
Излязоха от натовареното движение на път към гаража. Но на предната пресечка Хелър каза на шофьора да спре и да го изчака. Шофьорът се огледа наоколо сред старите олющени сгради в полу-индустриалната зона.
— Искаш да кажеш да те изчакам тук! — каза той. Хелър извади петдесет доларова банкнота, скъса я на две и даде едната половина на шофьора.
— Ще изчакам — каза той.
Хелър излезе и зави зад ъгъла по пътя към гаража. Спря.
Камиони, камиони, камиони! Цялата площ пред огромната ниска сграда бе задръстена от камиони! Мъже по двойки разтоварваха от камионите картонени кашони, товареха ги върху ръчни колички и ги отнасяха в сградата.
Хелър се приближи. Застана до вратата на гаража и надникна вътре. Цялата площ бе запълнена от картонените кашони, подредени в купчини, по-високи от човешки бой, между които оставаха тесни пътеки.
Хелър се придвижи малко по-навътре. Кадилакът беше там. Липсваха номерата.
Вътре ставаше още нещо. Чуваха се гласове. Хелър се премести. Видя пълния млад мъж и едно грамадна горила, облечена като шофьор. Спореха разгорещено.
— Не ме интересува! Не ме интересува! — крещеше пълният младеж. — Не можете да държите тук тази стока! Не ме интересува кой е заповядал! Нищо не разбираш!
Понечи да посочи с ръка кадилака, но се спря.
Изведнъж разбрах каква беше дилемата. Вътре разтоварваха ценна стока, а в гаража-работилница имаше кола, в която е поставена бомба! И мъжът просто не можеше да обясни.
— Нищо не изнасяме от тук! — каза горилата. — Ако се беше появил навреме, можеше да те послушаме. Но сега е твърде късно! Стоката остава тук! Освен това, и ние действаме по заповед. Нямам намерение да позволя на някакъв пънкар като теб да „пребибип“ хората ми просто, защото…