— Денят е горещ — каза Хелър. — Една бира? Тя гальовно му се закани с пръст.
— Палавник. Истински палавник. Знаеш, че това е незаконно, нали?
Вдигна глава и извика:
— Грегорио!
Почти веднага се появи много мургав италианец с бяло сако.
— Донеси на младия джентълмен мляко и сода за мен.
Грегорио бе изненадан.
— Мляко? Нямаме мляко, Бейб.
— Ами тогава излез и купи някакво „бибип“ мляко, ясно ли е? — изрева Бейб Корлеоне.
После пак потъна на кушетката. Със сладкия си гальовен глас каза:
— Как е скъпият Джими?
Хелър едва сега седна. Свали шапка и я сложи на коляното си. Любезният флотски офицер!
— Преди няколко дни беше добре. Изглежда добре си гледаше работата.
— О, много ми е приятно да го чуя — изгугука Бейб. — Много любезно от негова страна да прати поздрави.
— Как е семейството? — попита Хелър.
Уф, помислих си. Тъпият „бибип“ мислеше, че „фамилия“ означава истинско семейство. В тази страна, на тази планета, това означава мафиотска банда.
Тя изглеждаше натъжена.
— Боя се, че не е много добре. Виждаш ли, скъпият Свети Джо — как ми липсва само — беше човек на традицията. Обичаше да казва: „Което е било добро за баща ми, е добро и за мен.“ И се придържаше към добрите честни кражби и измами. Естествено, ние трябва да уважаваме това. А наркотиците тъй или иначе не носят нищо добро.
— Точно така е! — убедено каза Хелър. Тя го погледна одобрително. Продължи:
— Откак Фаустино „Примката“ Наркотичи получи толкова солидна подкрепа отгоре, положението не може да се удържи. Започна да се бърка в интересите ни в Ню Йорк, дори се опитва да пробие в Ню Джърси. Като очистиха скъпия Свети Джо, сложи се началото. Но ние — тя погледна с тъжна смелост, — се опитваме да се държим.
— О, сигурен съм, че ще успеете — любезно каза Хелър.
— Много мило от твоя страна, Джером. Нали мога да те наричам Джером? Всички ми казват Бейб.
— Разбира се, мисис Корлеоне — каза Хелър. Флотски маниери. И след това каза нещо, което за момент ме накара да помисля, че окончателно е оплескал нещата.
— Имате ли нещо против да ви задам един личен въпрос?
— Да, моля — каза тя. Стори ми се малко нащрек.
— От Кавказ ли сте?
О, богове! Пак с тази тъпа „бибип“ история за принц Кавкалсия! Имаше руса коса и беше доста висока, както много жени от Аталанта, Манко.
— Защо питаш?
— Ами заради главата ви — каза Хелър. — Много сте красива и имате издължена структура на лицето.
— О! — каза тя. — Нима се интересуваш от генеалогия?
— Учил съм малко.
— Аха! В колежа, естествено.
И тя се втурна към едно богато украсено бюро, отвори чекмеджето и извади голяма карта и някакви листове. Придърпа един стол близо до Хелър и разгъна листовете.
— Всичко това — важно каза тя, — бе специално направено за мен от професор Стингър! Той е най-добрият специалист в света по генеалогия и родословни дървета!
Аха! Вече бях чувал за пристрастието на американските жени към родословните дървета! И този Стингър сигурно е спечелил цяло състояние от това.
Тя махна към Хелър. Имаше типично италианския навик да говори с ръцете, главата и тялото.
— Не можеш да си представиш какви предразсъдъци имат някои хора! Бях известна актриса в „Рокси Тиътър“, когато скъпият Джо се ожени за мен.
Споменът за момент я откъсна от мислите ѝ и очите ѝ се навлажниха.
Охо! Сега ми се изясниха нещата. Била е в хора на „Рокси“. Всеки ред от хора е от момичета, които са високи шест фута.
Тя се овладя.
— Един капо трябва да се ожени за сицилианка и старите котараци много съскаха и мяукаха и критикуваха. Особено жената на кмета. Така че скъпият Джо поръча да му направят тези неща. И запуши устата на всички! Пазя си ги, за да не смеят да ми кажат не що!
Разтвори картата. Цялата бе изпъстрена с чертички и завъртулки и малки картинки за разяснение. Беше под формата на дърво.
— Като студент ти без съмнение знаеш всичко това — убедително започна тя, — но аз все пак ще го обясня накратко. Не е лошо нещата да се преговарят. Така, северната раса се състои от каспийския, средиземноморския и прото-негроидния тип…
— Каспийски? — каза Хелър. — Каспийско море не е ли до Кавказ?