Бум-бум се смееше:
— Черубино ми беше капитан по време на войната, така че знае.
— Какъв беше по време на войната? — попита Хелър.
— Аз ли? Морски.
— Да, но какво правеше?
— Ами казват, че там трябва да умееш да правиш всичко. Трябва да боравиш с всякакви оръжия, тъй че не си така тясно специализиран като армейците и те убиват при по-голямо разнообразие.
— В какво са те обучавали? — попита Хелър.
— Ами, получих доста добро обучение. Още от началото се изявих. Като излязох от лагера, качих се направо на върха — направиха ме пилот на хеликоптер.
— Какво е това?
— Хеликоптер ли? Ти къде си живял? Не си ли гледал стари филми? Както и да е, аз се стрелвах и стрелях по всичко, що се движи по земята и изведнъж ме изпращат в специално демолиционно училище.
— В какво?
— За масови разрушения.
Кюфтета и спагетите им пристигнаха.
— Е, добре де, нали сме приятели. Мога да ти кажа истината. Разбих толкова много хеликоптери, че един ден полковникът ми вика: „Този «бибип» Римбомбо има талант, но не е попаднал, където трябва. Пратете го в демолиционното училище.“
Опитах се да му кажа, че хеликоптерите, фрашкани с куршуми, не летят добре, но трябваше да ида и ето ме сега тук. Никой друг не знае за това, така че, не го разпространявай.
— О, няма — каза Хелър. След малко продължи. — Бум-бум, искам да те попитам за нещо.
А, сега вече мина на въпроса. Този Хелър беше хитър и потаен. През цялото време си знаех, че не е там за нищо. Бях нащрек. Може би ще настрои Бум-бум срещу себе си. Той умее да опъва нервите на хората. Поне с моите е така. Опасен е!
Бръкна в джоба си и извади някакъв формуляр. Пишеше:
ШКОЛА ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ
Беше формуляр за записване.
— Бум-бум, погледни този ред. Искат да обещаеш, че ще си верен на Съединените Щати и ще защитаваш конституцията. Трябва да се подпишеш. Изглежда ми много обвързваща клетва.
Бум-бум погледна формуляра.
— Ами, това не е истинската клетва. На следващия ред пише, че като завършиш ШЗО, трябва да служиш две години в Армията на САЩ като младши лейтенант. Хм. Да. Това е формулярът за трета или четвърта година. Като завършиш ШЗО, тогава полагаш истинската клетва. Изправяш се, вдигаш дясна ръка и повтаряш след тях. Това е истинската клетва.
— Ами аз не мога да подпиша този формуляр — каза Хелър. — И после, като завърша, не мога да положа такава клетва.
— Напълно те разбирам — каза Бум-бум. — Вярно е, те са банда мошеници.
Хелър остави формуляра и хапна малко спагети. След малко каза:
— Бум-бум, мога да ти намеря работа като шофьор.
Бум-бум застана нащрек.
— С истинска социална осигуровка, плащане на данъци и всичко легално? За да задоволи офицера, който отговаря за мен?
— Абсолютно — каза Хелър. — До вторник ще имам корпорация, напълно легална и ще те наема като шофьор. Така ще се побереш в крайния срок, сряда.
— Ей! — каза Бум-бум. — И няма да се връщам отвъд реката!
— Но има две условия — каза Хелър.
Бум-бум още повече наостри уши.
— Самото шофиране няма да е много. Но през деня ще трябва да изпълняваш някои поръчки. Не може да се каже, че работата ще бъде тежка, даже ще е по твоята специалност.
Бум-бум каза:
— Май надушвам някакви уловки.
— Не, не — каза Хелър. — Няма да те карам да вършиш нищо незаконно. Там, където ще работиш, има много момичета.
— Звучи интересно. Но все още надушвам нещо.
— Е, не е кой знае какво — каза Хелър. — Бил си пилот и тези неща са ти ясни, така че няма кой знае колко да се напрягаш. Освен другите задължения искам ти да се подпишеш на този формуляр за ШЗО като Дж. Терънс Уистър, да се явяваш на три лекции седмично и няколко упражнения.
— НЕ! — категорично отказа Бум-бум.
Беше дребен сицилианец, един фут по-нисък от Хелър и с кестенява коса, докато Хелър беше рус.
— Ако свикнеш хората да ти викат Уистър, а аз навсякъде се представям като Джет или Джером, всички просто ще си мислят, че сме двама различни хора, но според компютрите ще сме едно лице.
— НЕ! — каза Бум-бум.
— Можеш да ми преподаваш материала, който вземате и да се упражнявам по практическите задачи заедно с теб. Честно ще си изкарвам оценките!