— НЕ!
— Ще ти плащам колкото поискаш седмично, освен това няма да те върнат в затвора.
— Момче, не ми е за парите. Двеста на седмица ще са абсолютно достатъчно. Не е за парите. Просто има неща, които човек не може да се накара да направи!
— Като например?
— Виж сега, момче. Аз съм бил пилот. Така, веднъж бил ли си пилот, винаги си оставаш пилот. А пилотът, момче, си е ПИЛОТ! Виж сега, момче, армията е страшно земна организация. Тя си е армия, момче. Тъпанари. Не зная дали разбираш, но ме молиш да се отрека от всичките си принципи. Не мога даже да си представя, че съм в армията. Ще се чувствам толкова деградирал, че няма да мога да се примиря със себе си! Това е то, момче. Гордост!
И двамата хапнаха още спагети.
Стана по-шумно. Бум-бум погледна към вратата.
— Я, сигурно е свършила някоя премиера. Това стълпотворение на вратата трябва да са звездите. Гледай сега, момче. Ако представлението е било хубаво, цялата тази тълпа в ресторанта ще започне да ръкопляска, а ако е било кофти, ще им обърнат гръб.
Хелър се загледа. Джони Матине почти бе станал от стола и се бе извърнал към вратата. Джийн Лологигида бе протегнала хубавата си шия. Трима от фотографите на „Сардине“, които преди бяха обикаляли по масите и снимаха със светкавици вечерящите за личните си колекции, се приготвиха да заснемат нещо велико.
Шумът откъм вратата се засили. Тълпата отпред се раздели.
Вътре влезе полицейски инспектор Графърти, в пълна униформа!
Вечерящите му обърнаха гръб с недоволно мърморене.
— Това е Графърти — изсъска Бум-бум. — Как е събрал кураж да влезе в ресторант на Корлеоне! На него му плаща Фаустино.
Графърти знаеше точно къде отива. Запъти се право към задните маси. Идваше при Бум-бум! Спря отляво на Хелър. Интересуваше го само Бум-бум.
— Цивилните ченгета отпред на улицата са те забелязали да влизаш тук, Римбомбо. Просто исках за последен път да ти видя очите, преди да се върнеш в дранголника.
Хелър не гледаше Графърти. Бе хванал крайчеца на покривката и се мъчеше да го напъха в джоба на Графърти е една вилица! Каква щуротия! Ясно показва, че Хелър разсъждава тривиално.
— Какво е това? — каза Графърти. Протегна ръка към бутилката Джони Уокър златен етикет. — Няма данъчен печат на капачката! Така си и мислех, че все ще намеря нещо…
Гласът на Хелър накара Графърти да млъкне, а също и всички в ресторанта. Монотонният шум от гласове секна.
— Не се опитвай да лепнеш на моя приятел обвинение за подстрекателство на малолетен към престъпност!
Гарфърти остави уискито и се извърна към Хелър.
— Кой е този? Не съм ли виждал някъде личицето ти, хлапе?
С всепроникващия си флотски глас Хелър каза:
— Бирата е легална!
— Бира? — каза Графърти. — Непълнолетен и бира? Охо, Римбомбо, сега вече си вътре! Освен това тук става дума и за разрешително! Мога да отнема разрешителното на Корлеоне и да затворя това местенце тук!
— Я виж тук! — каза Хелър. — Това е безалкохолна бира. Виж етикета!
Хелър бързо и енергично тикна празната бутилка под носа на Графърти. Изплъзна му се от ръцете. Графърти посегна да я хване.
Бирената бутилка падна върху бутилката скоч.
Уискито се катурна през масата.
Графърти понечи да го хване.
Уискито падна на пода и се разби.
Графърти продължи да се навежда.
Явно нещо изгуби равновесие.
Цялата покривка се свлече надолу.
Върху Графърти като лавина се понесоха чинии спагети, прибори, мръсни съдове, доматен сос.
Джийн Лологигида се бе повдигнала на стола, пребледняла, с ръце, притиснати върху гърдите.
Хелър се изправи.
— О, боже мой! — извика и хукна да помага на Графърти. Шпайковете му настъпиха стъкло от счупената бутилка уиски. Погледна в земята и ритна надалеч капачката и отлепения етикет.
Помогна на Графърти да се изправи. Грабна от една съседна маса салфетка на червени карета. Започна да бърше лицето на Графърти.
Какъв отвратителен маниер на почистване! Мажеше го със спагети по цялото лице, косата, сакото.
Джийн Лологигида се притисна назад в сепарето.
Хелър хвана Графърти под ръка и го поведе към масата на звездата.
Фотографите не спираха да снимат.
Хелър заведе Графърти до масата.