— О, мис Лологигида! Инспектор Графърти много настояваше да ви се извини лично, че така е обезпокоил вечерята ви. Покривката на масата се е закачила за пояса му. Много съжалявате, нали инспекторе?
Графърти не можеше да реши да се радва ли, да плаче ли. Зяпна звездата.
— О божичко, това е мис Лологигида!
В този момент забеляза, че още влачи след себе си покривката и чиниите. Издърпа края от колана си. И под светлините на светкавиците бързо напусна ресторанта.
Изведнъж Джийн Лологигида избухна в мощен смях. Направо се превиваше на две.
Джони Матине дотича.
— Ех, боже, защо не бях и аз наоколо! Утре щях да съм на първите страници на всички вестници!
Някой, вероятно завеждащият връзките с обществеността на Джони Матине веднага привика фотографите и набързо обсъди нещо със собственика.
След това се приближи до Хелър.
— За тебе това не означава нищо, момче. Имаш ли нещо против Джони да се появи на твое място на първите страници? Ще направим монтаж на снимките.
— Няма проблеми — каза Хелър.
Сложиха Джони там, където Хелър бе стоял пред Лологигида и го нагласиха в същата поза. Светкавиците просветнаха.
Хелър се върна на масата. Ресторантът продължаваше да се залива от смях. Някой късно сетил се започна да ръкопляска и Хелър леко се поклони, но посочи с ръка Джони Матине. Това се стори на хората още по-смешно.
Бум-бум седеше на масата и се превиваше от смях.
— О, sangue di Cristo! Този Графърти дълго няма да смее да припари до някой ресторант на Корлеоне! А ти направи на кръчмата реклама за милиони!
Хелър каза със сериозен вид:
— И Графърти няма да свърже бутилката с историята с онзи склад.
Бум-бум погледна Хелър, който седна и се облегна.
— Я, изобщо не се сетих за това!
Черубино се приближи до масата. Носеше още една безалкохолна бира. Сложи я на масата и се ухили:
— Добро момче си изнамерил, Бум-бум. Радвам се, че е от нашата фамилия, а не от някоя друга мафия! Може би не си толкова глупав, колкото те мислех. — И се отдалечи.
Бум-бум не помръдваше, вторачил поглед в Хелър.
— Знаеш ли какво, ще взема да ти приема предложението. Даже ще преглътна скрупулите си към армията заради теб.
Помисли малко и пак каза:
— Не защото това ще ме спаси от затвора. Просто е весело човек да е край теб.
Но аз не бях толкова впечатлен, като всички останали. Трикът с покривката сме го правили хиляди пъти в Академията, за да се майтапим с новаците. И всеки космонавт има достатъчно богат опит с такива ресторантски закачки. Хелър просто се бе възползвал от това, че Волтар има много по-развити технологии от Земя. Но въпреки това беше много подмолен и хитър. И напредваше прекалено бързо!
Къде по дяволите пропадна връзката с Рат и Търб? Не можех да понасям мисълта да виждам как Хелър мами всичките тези хора, че представлява нещо. И тези „бибип“ аплодисменти!
Част деветнадесета
Глава първа
Бодри и подранили, Хелър и Бум-бум слязоха от метрото на Емпайър. Тази сутрин Хелър бе облечен в шит сив спортен панталон и сива риза, а върху нея широк бял тенис пуловер с яка по врата. И разбира се, беше с неизменната червена бейзболна шапка и шпайковете. Носеше два тежки сака, очевидно натъпкани с разни неща, без да имам представа какви.
Бум-бум беше друго нещо. Беше облечен в дънки и дънкова риза. Но на главата си имаше маслинено синя шапка, на която беше изписано с черни букви АВМС.
Тръгнаха по „Колидж Уолк“ сред множество студенти на път за часовете си, натоварени с книга.
Но за моя изненада Хелър и Бум-бум изглежда нямаха намерение да влизат в час. Хелър крачеше бодро, а Бум-бум подтичваше, за да го догонва. Свиха на север край централната библиотека и като заобиколиха най-различни сгради, стигнаха почти до 120-та Улица. Там имаше поляна и дърво. Хелър се запъти към дървото.
— Добре. Това е командният пост. Свери си часовника.
— Да — каза Бум-бум.
— Ето и графика, който направихме снощи в апартамента.
— Да.
— Трябва да имаш предвид, че става въпрос за бомби с часовников механизъм.
— Да!
Какво по дяволите бяха намислили? Да не би Хелър да възнамеряваше да взриви университета, за да се измъкне от обещанието към Бейб?