— Заравяш ги така, че да не се забелязват.
— Да.
— И какво правиш, когато вече не е нужно районът да е миниран?
— Изваждаш ги така, че да не се забелязва — каза Бум-бум. — Това е секретна операция. Не бива да се поемат никакви рискове.
— Правилно — каза Хелър. — Момент. Какво значи АВМС?
Хелър гледаше надписа на шапката на Бум-бум.
— Божичко! Американски Военноморски Сили, естествено!
— Дай ми шапката.
— И да остана без никаква морална подкрепа под вражеския обстрел?
Хелър му я свали от главата. Свали и своята бейзболна шапка и я наложи на Бум-бум. Естествено, беше му къде-къде широка. Хелър си сложи шапката с надписа АВМС. Не можех да видя, но сигурно му стоеше много смешно.
— Не виждам нищо — каза Бум-бум. — Как ще поставям…
— Вече изоставаш от графика — каза Хелър.
Подаде на Бум-бум един от саковете. Бум-бум се затича, влачейки след себе си пълната чанта. Постоянно повдигаше шапката от очите си.
Хелър извади маскировъчен чаршаф. Боже мили, волтариански! Чаршаф с размери един квадратен инч, който като се отвори, става до десет квадратни фута. И си сменя цветовете в зависимост от околната среда.
Сля се с цвета на тревата. Оставете Хелър да се оклепа и той веднага ще се постарае! Тези флотаджии!
Извади надуваема облегалка. Волтарианска! Наду я. Изсипа сака върху чаршафа. Изпаднаха маса книги.
Хелър седна удобно и се отпусна на надуваемата облегалка. Прехвърли книгите и си хареса една. Аха! Само да можеше Бейб да надзърне отнякъде! Не ходи в час! Кръшка!
Книгата се казваше „Английска литература за горните класове на гимназията, съставена и одобрена от Асоциацията по медицина. Том първи. Пълните съчинения на Чарлз Дикенс, преработени и адаптирани“. Книгата беше дебела четвърт инч и беше с доста едър шрифт. Хелър, с обичайната си показност, я унищожи за нула време, прелиствайки страниците толкова бързо, че не можех да мерна даже номерата им. Отне му около една минута. Подържа я малко в ръце, очевидно озадачен, че е свършила така. След това взе един изтриваем волтариански химикал — винаги е толкова чист и подреден, че ми лази по нервите! — и си отбеляза датата и волтарианския математически знак, който значеше „уравнението е решено, следващ етап“.
Остави книгата встрани и взе нова, том втори от същата поредица: „Стоте най-велики романа в света, преработено и адаптирано издание“. И тази беше дебела четвърт инч, с едър шрифт. Отне му още една цяла минута. Отбеляза датата и волтарианския знак.
Нямаше том трети, тъй че Хелър разгърна една тетрадка и написа: „Гимназиален курс английска литература“. Последва волтарианският математически знак за решено уравнение.
Това вероятно го накара да се почувства добре, защото се огледа. Повечето студенти явно бяха в час, защото се виждаха само две момичета, които се шляеха. Може би бяха последна година. Махнаха му и той им махна.
Хареса си друга книга. Казваше се „Английска литература 1-ва част за първокурсници, одобрена от Асоциацията по медицина. Всички идеи и внушения на литературата и как трябва да я възприемаме“. Изгълта я.
Така ми се зави свят от размазания екран с бързо обръщащите се страници, че с известен ужас осъзнах най-лошото. Написа в тетрадката си: „Първите три години университетска английска литература“, след това пак същия математически знак за решено уравнение и минаване към следващ етап.
Два пъти си погледнах часовника. Бяха минали само десет минути!
О, аз безпогрешно усещам кога е дошло нещастието. Да го „бибип“! По време на специалните си занимания по английска литература той просто ще направи вулгарен жест с палеца и ще повтаря: „Ъхъ, ъхъ, ъхъ!“
Бум-бум се върна.
— Поставих ги.
— Защо се забави толкова?
— Отбих се в университетския магазин и си купих нова шапка. Не можех да работя с твоята.
Наистина носеше нова черна четвъртита шапка с пискюл отгоре. Върна бейзболната шапка на Хелър, легна на волтарианския чаршаф и веднага заспа.
Хелър се зае с журналистика — предмет, по който имаше оценка от училище. Учебникът се казваше „Журналистика за студенти първи курс. Най-важните вълшебни приказки от много земи“. С радост забелязах, че това му отнема повече време. Не четеше толкова бързо. Изглежда се наслаждаваше на нещо, затова разделих екрана и задържах една страница във втория прозорец. Боже мой, това беше приказката за изчезналия континент Атлантида!