Доста се разтакаваше. Свърши журналистиката за половин час. След това забеляза, че се изисква курсова работа за края на срока. Извади голямата си тетрадка и написа:
„КОНТИНЕНТ ПОТЪВА
МИЛИОНИ ИЗЧЕЗНАЛИ
Днес масмедиите гръмнаха от едно събитие — потъването на континент. Издателите изпаднаха в екстаз.
Събитието доби още по-голяма популярност заради конфликта на мненията на водещи експерти.
Все пак нашият вестник разполага с информацията на неизвестен експерт — източниците не могат да се разкриват въпреки разпоредбите на Върховния съд — че не всичко е известно за това събитие.
Неидентифициран експерт, който няма да бъде назован по име, заяви, че тази колония е била основана вследствие на намеса от чуждо космическо пространство под командването на смелия и влиятелен революционер и благородник с широк кръгозор, а именно принц Кавкалсия от провинция Аталанта на планетата Манко.
Някои от оцелелите, които веднага имигрирали в Кавказ, намиращ се зад Желязната Завеса и поради това човешки същества нормално не могат да стигнат до там, са били затворени в карцер от КГБ. Скоро е последвало депортирането им и са се озовали, може би, в Ню Йорк.
Читателите и занапред ще бъдат информирани по този въпрос.“
Хелър сбута Бум-бум.
— Прочети това.
— Защо аз? — каза Бум-бум, гроги в топлата сутрин.
— Ами защото все някой трябва да го прочете и да го признае. Това е курсовата работа по журналистика за края на срока. Ако никой не я прочете и оцени, няма да ми признаят предмета.
Бум-бум седна. Прочете го, мърдайки с устни.
— Какво значи „карцер“?
— Дрънголник.
— А, така ли? Я, хубава дума. Карцер.
— Е, минавам ли?
— Да, мамка му. Всеки, който знае толкова много думи, е гений. Ей, трябва да тръгвам. Време е за още една серия бомбички!
Бум-бум хукна, а пискюла на абсолвентската шапка се развя отзад.
Хелър написа: „Журналистика. Взет изпит с подходящи цитати“.
Още две момичета се появиха отнякъде. Спряха при Хелър, за да убият малко време.
— Какво специализираш? — обърна се към Хелър едното от тях.
— Журналистика, но току-що я взех с бойни почести. А ти?
— Литературна критика за напреднали — каза тя.
— До скоро — махна им Хелър.
След малко се върна Бум-бум.
— Първите заряди прибрани. Вторият ред заложен — и пак се настани да спи.
Откровено казано, направо ме побъркваха. Какво правят? Защо не чух никакви експлозии или срутване на сгради?
Хелър погълна още няколко предмета и си писа в тетрадката, че е издържал изпитите успешно. Бум-бум пак ходи и се върна и вече спеше.
Хелър бе минал на гимназиален курс по химия. Но тук вече истински се обърка. Веднага му пролича. Прозяваше ли се, прозяваше. Напрегнатост! Всъщност, дойде му твърде много, защото остави учебника и хвана някакъв по гимназиална физика. Почете малко, прозявайки се. После пак хвана учебника по химия и започна да го сравнява с физиката.
— Ей — обърна се той към учебниците, — няма ли поне едно нещо, по което да имате общо мнение?
Ясно изразен случай на анимистични пристрастия, навик да си говори с вещи. Нищо чудно, че не разбираше толкова прости текстове.
Приключи с химията, включително и студентските учебници и пак се върна към физиката. Постоянно се връщаше и препрочиташе минали страници, включително и от учебниците по химия.
И после, направо не можах да повярвам! Започна да се смее. Винаги е бил крайно непочтителен. Заливаха го нови и нови вълни от смях. Прочете още малко и пак започна да се хили. Пристъпът се усили, смееше се все по-силно, докато накрая се изтърколи на земята от облегалката и започна да удря с юмруци по земята.
— Какво, по дяволите, става тук? — събуди се Бум-бум. — Смешни книжки ли четеш, или какво?
Хелър се овладя. Беше крайно време.
— Това е учебник по примитивни предразсъдъци — каза Хелър. — Виж, вече е почти обяд. Събери последния заряд и да идем да хапнем.
Аха, заплашваха училището! Може би искаха откуп?
Хелър събра всичко и отидоха да си купят сандвичи и нещо за пиене от един подвижен фургон за бърза закуска.
— Операцията върви по график — каза Хелър.