Каква нечестност! Не знаеше ли, че ФБР арестува хора за запис без права. Или пък за копиране и продаване на материали, които имаха авторско право, не си спомням. Но както и да е, шокът за мен бе огромен! Това беше шанс да завърши колежа въпреки мис Симънс!
За момент блесна надежда. Може би ще има тестове. Сигурно има лабораторни упражнения. Но надеждата угасна и потънах в още по-голямо отчаяние. Хелър навярно бе помислил и за това.
Да го „бибип“, правеше на пух и прах всички мои усилия да го направя на пух и прах! Ръцете ме сърбяха за взривострел! Най-добре да учетворя всички усилия, за да го довърша.
Глава втора
Със сакове и всичко, Хелър тръгна да тича. Тръгна по 120-та Улица в западна посока, после на юг по Бродуей, на изток по 114-та Улица, на север по Амстердам и така заобиколи целия университет. Очевидно се опитваше да убие малко време. Надявах се, че ще изглежда странно и даже могат да го арестуват за нещо, но по улиците имаше още много тичащи и хора, които бързаха нанякъде.
В 3.45 пак се зае с прибирането на касетофоните и поставянето на нови. След това се върна при първоначалния „команден пункт“ и с очакване се огледа за Бум-бум. Промърмори:
— Военните вече трябва да са свършили. Къде си се запилял, Бум-бум?
Никакъв Бум-бум.
Хелър отиде да потича по една алея в Морнингсайд парк и като се върна, прибра последния касетофон за деня.
Върна се при „командния пост“. Нямаше и следа от Бум-бум. Часовникът му намигна с волтариански цифри, че е 5.10.
Хелър намери едно сенчесто място, пак разтегна маскировъчния чаршаф, наду отново облегалката и седна! Не започна да учи. Само се оглеждаше за Бум-бум. Сенките ставаха все по-дълги. Все по-често започна да поглежда часовника си. Най-накрая стана 5.40.
Нещо се зададе!
Идваше по пътеката. Приличаше повече на багаж с два крака, отколкото на човек.
Пристъпяйки нестабилно, планината се приближи до Хелър. Надигна се на пръсти и се стовари на поляната. Още няколко секунди продължиха да се сипят разни неща и после сред купищата се подаде Бум-бум. От усилието бе останал без дъх. Придвижи се малко и се срути върху чаршафа.
— Ох — каза Бум-бум. — Схватката беше кървава и продължителна. Ще ти докладвам бойния рапорт „Военноморски сили срещу армия“. — Малко се успокои. — Ти се яви навреме в обичайната армейска лудница ШЗО. Подписа формуляра като „Дж. Терънс Уистър“. След това се яви пред първото препятствие в курса по препятствия.
Понеже си за пръв път в ШЗО, трябваше да минеш през медицински преглед. Така, навярно с ужас ще научиш, че имаш начална форма на цироза на черния дроб вследствие на злоупотреба с алкохол. Радвам се, че това не беше моят медицински преглед. Останали са ми шестнайсет кашона скоч. Тъй че минаваш, стига да спреш алкохола.
След това пристъпи към следващото препятствие. Униформи. Ето това са — и той посочи с отвращение един куп с дрехи. — Квартирмайсторът настояваше всичко да пасва идеално. Но ще трябва да ги занеса да ми ги стеснят и свият, за да ми паснат наистина. Не мога да позволя да изглеждаш зле! Даже да става въпрос за армията, поносимостта на един пилот от ВМС има граници! Тъй че, мина и през това препятствие.
Следващото не беше толкова лесно. Знаеш ли какво направиха онези „бибипци“? Опитаха се да ми изпишат дефектна пушка М-1! И ти, и аз добре знаем, че един пилот могат да го лишат от заплата за цял месец, ако оръжието му не е в изправност. И да го „бибип“, момче, ударникът беше изкривен! Да! Изкривен! Опитаха се да спорят с мен и аз им го разглобих до последното болтче! Казаха, че на запасните не им било разрешено да ползват ударник. Можело някой да сложи истински патрони и като инспектират оръжието, да гръмне. Оставих ги да живеят. Но истински опасното нещо е да имаш оръжие, което не стреля! Прицелваш се, а не можеш да стреляш! А аз им казах: „Ами ако искате да застреляте някой полковник в гърба? Тогава какво?“ И те млъкнаха. Не можаха да сглобят оръжието, а аз отказах, понеже настоявах да го върнат в оръжейната работилница за поправка и най-накрая един капитан от редовната армия обеща да ти издейства позволение за редовна М-1. Така че ще ти я изпишат по-късно. Нямаш нищо против, нали?
— Съвсем разумно — каза Хелър. — Това е същото като да имаш дефектно химическо оръжие. Армията сигурно е ужасна.
— О, да, ужасна е — каза Бум-бум. — Тъпанари. Така. След това ти стигна до блатата, а нямаше въжета да минеш отгоре, така че трябваше да взема решение вместо теб и се надявам да е било правилно.