— Какво е леминг? — попита едно момиче.
— Това са орди ужасни плъхове, които всяка година вкупом се хвърлят в морето и масово се самоубиват — каза мис Симънс. — Ако искаше, ООН можеше да се възправи въодушевено и отведнъж и с единен глас да извика: „СМЪРТ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЧЕРВЕИ!“ Уистър, какво за бога гледаш СЕГА?
На бетонния парапет лежаха три чайки. Краката им бяха покрити с мазут и се бяха залепили за бетона. Двете бяха мъртви, а третата, със залепени крака и пропити от нефт крила, все още правеше слаби опити да се освободи.
— Тези птици — каза Хелър. — Попаднали са в нефтено петно.
— И предполагам, че така ще можеш по-лесно да ги уловиш и да ги взривиш с атомна бомба! Не му обръщайте внимание, колеги. Винаги има някой, който се опитва да разсмее останалите.
Откъм реката се появи хеликоптер, който се приземяваше и летеше много ниско. Шумът я заглуши.
Хелър извади от чантичката си с инструменти чифт ръкавици. Отиде при двете чайки, които не помръдваха и се увери, че са мъртви. После се приближи до третата. Тя вяло се опита да се защити с човката.
Хелър коленичи и извади малък спрей от тежката си чанта. Боже господи, той постоянно беше на една крачка от това да наруши кодекса. На спрея пишеше: „Разтвор 564, Флотска доставна база 14“. На чист волтариански! Отбелязах си го. Може би някой ще забележи!
Извади инженерски плат с червена звезда и покри очите и дихателните отвори на птицата. Бързо ѝ напръска перата. Естествено, мазутът изчезна.
После ѝ освободи краката, изтри ги и ги напръска. Огледа птицата, видя още две петна, които бе пропуснал и напръска и тях. Винаги беше толкова влудяващо чист!
Извади бутилка вода и напълни капачката. Птицата, която досега бе с отпусната глава, започна да се бори, но помисли и пийна малко вода от капачката. След това отпи още няколко пъти.
— Обезводнила си се — каза ѝ Хелър. — От горещото слънце е. Пийни още няколко глътки.
Какъв глупак! Говореше ѝ на волтариански, а това беше земна птица!
После Хелър извади половин сандвич, начупи го на парчета и го остави на тревата. Птицата разпери крила, без съмнение с известна изненада. Щеше да излети, но видя сандвича и реши първо да обядва.
— О, добра птица — каза Хелър. — Стой далеч от онези чернилки. Това е мазут, разбираш ли? Петрол!
Птицата издаде някакъв звук и продължи да яде сандвича. Не зная защо се обади. Не бе възможно да разбира волтариански.
Хелър се огледа. Естествено, класът по удоволствие от природата бе изчезнал. Хелър напрегнато се ослуша. Нищо не чу. Набързо се огледа.
След това започна да души. За какво по дяволите душеше?
Обърна се назад. Чайката тъкмо излиташе. Мина край него, сви над реката и изчезна.
Без да спира да души, Хелър тръгна напред и след малко се озова в приемния център на сградата на Общото събрание, според надписите. Имаше и информационно табло, но той не отиде до него.
Изглежда мястото му се стори много любопитно. Светлината проникваше отвън, през стените и се получаваше странен ефект на прозрачност. Хелър се приближи до една стена и я огледа, вероятно, за да разбере как става така.
Отиде в заседателната зала и намери класа.
Мис Симънс продължаваше с лекцията:
— … и точно тук, на това място, делегатите могат да издигнат единодушно глас и с твърдост и благородство да отрекат веднъж завинаги ядрените оръжия. Мъжете, които идват тук, са принудени да мълчат заради собствените си страхове. Тях ги е страх…
Хелър оглеждаше мрамора.
Класът се повлече по петите на мис Симънс. Тя продължи да говори, без да обръща никакво внимание на екскурзовода, който се бе закачил към групата. Отидоха в сградата за конференции и след малко се озоваха в зала, на която пишеше:
Съвет за сигурност
Погледнаха към двестате празни седалки. Естествено, заседание нямаше и нямаше да има през следващите две седмици. Мис Симънс продължи с лекцията.
— И така, накрая стигаме до могъществото на петте нации, които ще наложат вето на всякаква разумна инициатива за забрана на ядрените оръжия, подета от останалите. Петте постоянни членки — Съединените Щати, Франция, Великобритания, Русия и Китай — всяка, от които има правото сама по себе си да отмени пропитите от болка молби на всички народи на земята! Те парират усилията на всеки, който се опита да направи незаконна ядрената енергия и да разоръжи света. Алчността, ламтежът за власт, мегаломанията и параноята карат това самопомазало се малцинство да върви напред и напред, все по-близо към ръба.