— Можех да те убия, но не го направих. Това доказва, че съм твой приятел.
Помисли върху това и разтри няколко цицини на главата си. Налях му още едно.
— Как е Бейб? — попитах аз. Зяпна ме.
— Е, хайде сега — казах аз. — Бейб Корлеоне, старата ми приятелка.
— Познаваш Бейб?
— Разбира се, че я познавам.
— Откъде я познаваш?
— От тук-там. Изпи си скоча.
— Ти от АБН ли си? Засмях се.
— От ЦРУ? Засмях се.
— От ФБР?
Налях му още едно уиски.
— Аз съм от Световната здравна федерация.
Имам намерение да те направя богат. Изпи чашата.
— А сега слушай внимателно — казах аз. — Строим нова болница. Ще започне да действа след около два месеца. Разполагаме с нови методи за пластична хирургия. Можем да изменяме отпечатъци от пръсти, ченета, ларинкси, лицеви кости, всичко.
— Няма „бибип“?
— Абсолютно. Само ние можем да, го правим. Никой няма да разбере. Хипократова клетва, нали знаеш.
— Това като Петата поправка ли е?
— Абсолютно. Но сега да поговорим за работата. Познаваш мафията от Атлантик Сити, нали? Познаваш още много градове. Нали така?
— Така е — каза той.
— Добре, много от тях се укриват, нали? Не могат да си покажат носа навън, защото отпечатъците и досиетата им са залели ФБР и Интерпол. Нали така?
— Да.
— Ако тайно прехвърлим тези хора тук в нашата болница, ще можем да променим външния им вид и да им дадем свидетелства за раждане и паспорти. Всичко това срещу определена такса, разбира се, и ти лично ще получаваш двайсет процента от внесените суми.
Взе една салфетка и усърдно започна да смята нещо. Накрая каза:
— Ще стана богат. — Точно така.
— Само едно нещо не е наред — каза той. — Мога да разпространя информацията. Мога да докарам тук големи имена. Но няма как.
— Защо?
— Защото вече си имам работа. Имам договор.
— Знам — казах аз. — За Гонсалмо Силва.
— Откъде знаеш?
— Имам си източници — погледнах го с премерено превъзходство. — Гъни Силва ще отсъства не по-малко от седем седмици. Така че, разполагаш с шест седмици да направиш малко оборот за болницата.
— Ще ми трябват пари за разходите. Не мога да използвам парите на Бейб.
— Ще харчиш от аванса — казах аз.
— Хей! — усмихна се той.
— И ако докараш много клиенти и големи суми до два месеца, ще включа и още нещо в сделката.
— Така ли?
— Така. Ще ти поднеса Гонсалмо Силва на сребърен поднос!
— Без „бибип“?
— Ще го направя заради теб!
Със сълзи на благодарност той протегна ръка.
— Можеш да считаш, че сделката е сключена! Аха, психологията действа безотказно!
Малко по-късно се върнах при колата, проправих си път сред тълпата, която протестираше, защото бях задръстил пътя, завъртях манивелата и подкарах.
Сякаш не карах, а летях!
Солтан Грис, тъй нареченият Султан Бей, бе поел по пътя на огромното богатство.
Пък и нали Великият съвет бе казал да се разпространи напреднала технология на тази планета? Нещо, което наистина да помогне.
Глава трета
Вървях надолу по улицата под горещото слънце и ясното небе.
Изведнъж си спомних, че днес даже щеше да ми пристигне танцьорката!
Бъдещето ми изглеждаше толкова прекрасно, че не можах да се стърпя и запях — нещо, което не правя почти никога.
На пътя се появи пречка. Керван от десет натоварени камили. Бавно се влачеха напред, но не виждах кой ги води. Клаксонът на реното не работеше, затова трябваше да се изнеса в отсрещното платно, за да видя кой бе начело на този парад.
Аха! Така си и мислех!
Понякога тук завързват отпред едно магаре и животното явно си знае пътя, тъй че то води напред камилите. Ясно колко са безмозъчни камилите, след като дори едно магаре е по-умно от тях!
Това бе моят шанс!
Отново запях с колкото глас имах.
Свих близо до магарето. Причината бе или в колата, или в неговата муцуна, или в пеенето ми.