Същевременно съм убеден, че Ваша Светлост ще се убеди, че нямам никаква вина, особено що се отнася до насилствените събития, описани по-рано. За всичко е виновен Джетеро Хелър. До неговото появяване аз не бях нищо повече от един второкласен офицер в Апарата. Това, че по някаква случайност завеждах Отдел 451, не означаваше почти нищо. Отдел 451 се занимаваше само с една жълта звезда-джудже, която има само една обитаема планета (Блито-3), наричана от жителите ѝ Земя.
Както и много други планети, Земя фигурираше в Графика на нахлуването. Имаше повече от век до завладяването и, затова изпращането на скаутската мисия не беше спешно. (Все още се използват скаути, защото други методи, като например разузнавателни сателити, маскирани като комети, вършат идеална работа за събиране на общи проби от системите, но не могат да доставят мостри от въздуха, почвата, или водата на планетите).
Така влезе в живота ми Джетеро Хелър. Той ръководеше онази скаутска експедиция до Земя. Промъкнали се, събрали информацията и си тръгнали, без никой да ги забележи. Дори да ги бяха видели, нямаше да има проблеми. Правителствата на Земя за удобство отричат съществуването на „извънземни“, а ако някой ги види, дават му някакво скалъпено обяснение и пазят всичко в пълна тайна. (Ако някой откаже да повярва, поставят му психиатрична диагноза, а психиатрията е професия, която правителствата субсидират, за да държат под око паплачта.)
След като се връща на Волтар, Хелър пуска доклада си и от този момент адът се отприщва.
Моята задача като шеф на Отдел 451 беше да следя всички подобни доклади да бъдат променяни, за да не се привлича вниманието към Блито-3. Причина за това бе тайната база на Апарата в една държава, наречена Турция, но докладът на Хелър изобщо не мина до мен, а се озова право при Великия съвет.
Откритията му бяха твърде обезпокояващи. Земя се замърсява със скорост, която ще я унищожи много преди все още далечното нашествие. Това означаваше, че Великият съвет ще трябва да заповяда предсрочно нахлуване — идея твърде непопулярна като се имат пред вид разходите и средствата. Но още по-малко тя се харесваше на моя шеф Ломбар Хист. Той не бе доволен от поста си на шеф на Апарата. Искаше да превземе Волтар, разчитайки преди всичко на базата в Турция, а както се очертаваше, щеше да я изгуби, ако не действа бързо.
Така Ломбар роди идеята за МИСИЯ ЗЕМЯ. Убеди Съвета, че вместо да заповядат нашествие, могат да изпратят само един агент, който да инфилтрира на планетата технологии, спиращи замърсяването. Идеята беше проста и евтина, Великият съвет я хареса и аз помислих, че с това въпросът е приключен. След това Хист ми съобщи първата лоша новина. Възнамерявал да прати Хелър, който, като офицер от Флота, въплъщаваше всичко онова, което ние в Апарата мразим — честност, чистота, дисциплина. Втората лоша новина беше, че аз трябваше да придружа Хелър и да саботирам мисията му.
Съобщихме на Хелър в Спитеос — онзи мрачен планински затвор във Великата пустиня, който Апаратът тайно поддържа повече от хиляда години. Там Хелър срещна и графиня Крек, за голямо мое съжаление.
Не разбрах какво толкова намира в нея. Вярно, тя е висока и красива и е от родната му планета, Манко. Но освен това бе осъдена за убийство.
Направо ме побъркаха. Опитвах се да подготвя Хелър за мисията, а той се държеше като болно от любов теле, обсипваше я с подаръци, пращаше ѝ цели цистерни искряща вода и купища сладкиши. С часове седяха и си разказваха онази глупава Народна легенда 894М за това как принц Кавкалсия избягал от Манко и основал колония на някакъв земен остров, Атлантида. Само за това говореха. Не можех да ги понасям.
После, когато Хелър най-после се накани да избере кораб за пътуването до Земя, той категорично отказа да пътува с кораба, който щеше да ни закара до целта, намираща се на двайсет и две и половина светлинни години, сигурно и безопасно за шест седмици. О, не! Той изнамери Влекач Едно. Захранван от опасните времеви двигатели „бъдеще-минало“, той взимаше разстоянието за малко повече от три дни. Това, обясни Хелър, щяло да му даде време да се подготви за мисията.
Все пак, това даде време и на мен да направя своите приготовления. Когато стигнем на Земята, трябваше по някакъв начин да мога да го контролирам, тъй като аз щях да действам от базата в Турция, а той щеше да е в Съединените Щати. Решението на въпроса бяха микроподслушвателни устройства, които хирургически се имплантират в близост до слуховия и оптичния нерв. Един приемо-предавател и щях да мога да следя постоянно зрението и слуха на Хелър. А реле 831 ми даваше възможност да шпионирам Хелър от 10000 мили разстояние.