Силно бутна Хелър към входа и си промърмори под носа:
— Боже мой, в днешно време децата на нищо не ги учат.
Като смениха няколко асансьора и стълбища, Стюпуиц и Хелър влязоха в малка стая, свързана с друга малка стая. Стюпуиц блъсна Хелър към един стол и без да има нужда, каза:
— Сядай там!
Влезе Молин. Стюпуиц присви очи към Хелър.
— Много си загазил. Най-добре изобщо да не ти минава през ума да се опитваш да се измъкнеш от тук, защото това място гъмжи от ченгета. Бъди добро момче и мирувай.
Минаха в съседния офис, но вратата остана открехната. Говореха шепнешком, затова увеличих звука. Не можех да разбера какво казват, защото в някоя от съседните стаи биеха някой и той пищеше.
Хелър виждаше през открехнатата врата част от Стюпуиц. Агентът бе седнал на бюрото и говореше по телефона. Внушителното тяло на Молин се бе привело отзад зад гърба му. Внимателно слушаше какво говори Стюпуиц.
— Искам да говоря с Дълбърт Джон Роксентър, лично — каза Стюпуиц по телефона. — Аз съм от ФБР… Тогава ме свържете с личния му секретар.
Покри с ръка слушалката ѝ каза на Молин:
— Роксентър е в Русия. Урежда някакви заеми, колкото да не останат без нищо.
След това каза в слушалката:
— Обаждам се от Вашингтон, ФБР. Тук има един въпрос…
Писъците в съседния офис заглушиха следващите думи. После той пак закри слушалката и каза на Молин:
— Ще ме свържат с господин Бери, един от адвокатите в тяхната фирма „Суиндъл и Крауч“. Той се занимавал с тези въпроси.
Изчакаха. Свързаха Стюпуиц.
— Ало, господин Бери? Имам страхотна изненада за вас. Уверен ли сте, че телефонът не се подслушва и мога да говоря? О, тази сутрин сте проверявали за подслушвателни устройства? Чудесно. А сега слушайте. Ние сме агенти Стюпуиц… — последва длъжността и адресът, — и Молин. — Отново същите подробности. — Записахте ли всичко?
Очевидно господин Бери го бе записал. И така, Стюпуиц отвори документите на Хелър пред себе си на бюрото и започна да чете. Прочете свидетелството за раждане, дипломата и оценките.
— Разбрахте ли? Само исках да знаете, че няма грешка… Да, момчето е при нас. За да ви докажем, ето как изглежда — и той описа Хелър. — Не, с никого не е говорил. Погрижихме се за това.
Стюпуиц се ухили весело на Молин. След това каза в слушалката:
— Не искам да ви тревожа, господин Бери, но го търсят във Феър Оукс, Вирджиния, за нападение и побой над двама полицаи, и двамата в болница… Да, очевидно ги е издебнал и ги е ударил с желязна палка… Да, може да бъде обвинен в опит за убийство. Освен това е заподозрян в кражба на кола, каране с превишена скорост, отказ да спре. Беглец… Точно така. И очевидно притежава наркотици… Точно така. И още нещо по-безобидно — съжителство с регистрирана проститутка… Точно така. Освен това е нарушил закона на Ман — пресичане на граници между щати с неморални цели… Точно така. И отказ да се легитимира пред агент на ФБР.
Осъзнах, че Хелър можеше да получи точно това, което му бяхме приготвили.
Очевидно от другата страна на линията доста се бяха разгорещили, защото Стюпуиц млъкна и след малко успя да каже:
— Чакайте, чакайте, господин Бери. Аз не съм казал на никой друг. Жената няма да проговори. При нас са документите, колата, момчето… Не, не са известени никакви репортери. Във Феър Оукс не знаят дори името… Не. Ние сме единствените, които знаем.
Сега беше ред на Стюпуиц да слуша. Господин Бери сигурно говореше бързо.
— … Да, господин Бери — каза Стюпуиц. — … Да, господин Бери… Да, господин Бери… Да, господин Бери.
След това вероятно последва дълга реч. Стюпуиц се ухили злобно на Молин и му кимна. След това каза в слушалката:
— Не, тук не са правени никакви документи и копия. Местната полиция не знае нищо и даже няма да докладваме на директора.
Кимна, сякаш Бери можеше да го види. И после пак продиктува всички данни и домашните адреси на него и Молин.
Стюпуиц приключи разговора със следното:
— Да, господин Бери. Можете да бъдете напълно уверен, че синът на Д. Дж. Р. е в пълна безопасност в наши ръце. Пресата няма да разбере нищо. Както винаги, ние сме изцяло на услугите на Д. Дж. Р. Разбрахме се, господин Бери. Довиждане.
Затвори телефона и стана. Целият сияеше. Двамата с Молин се смееха и танцуваха из стаята. Молин каза: