— Боже господи! — каза Хелър на английски.
И без да обръща никакво внимание на мъжа, на тълпата и на размаханите юмруци, Хелър се качи в колата и потегли.
Клатеше глава:
— В този град трябва да има поне сто милиона хора и нямат пречиствателна система. МРЪ-Ъ-СО-ТИЯ! Боже! Както казах, изобщо не си гледаше работата. Всеки снайперист можеше да го задмине и да го застреля.
Но сега вече го хванах. На практика той бе съобщил на земен откъде е! Започнах да си го записвам, но след това помислих и реших да прочета отново параграф а-36-544 М, точка В. Бегло си спомнях, че може да бъде интерпретирано като „довеждане до съзнанието на чуждоземен, че на планетата е извършено кацане“. Но не можех да бъда сигурен. Дали шофьорът на камиона е съзнавал какво означава точният отговор на Хелър? Не успях да намеря книгата.
Когато пак седнах пред екрана, Хелър беше стигнал до граничния път с Ню Джърси и си караше с петдесет и пет. Беше се успокоил. Всички прозорци бяха затворени и климатикът работеше, значи денят сигурно е горещ.
Движението бе много натоварено. Тази гранична магистрала е една от най-претоварените в света. По нея минава три пъти повече движение, отколкото е било предвиждано при изграждането ѝ и въпреки високите цени на бензина и колите и последвалото разреждане на движението, камионите задръстваха над десетте платна. Като че ли около Хелър най-много бяха портокалите от Флорида.
Той кара известно време и после, вероятно защото е решил, че портокалите може би миришат — един голям камион се бе сблъскал и целият път бе осеян с портокали — Хелър отвори прозореца.
Подуши въздуха.
Изведнъж тръсна глава, сякаш, за да му се проясни.
Пак подуши.
После кихна.
Ами да, естествено, че ще кихне. Щатът Ню Джърси, особено край граничната магистрала, има един от най-високите проценти замърсяване на въздуха в света. Можех и аз да му го кажа. Всички го знаят.
Камиони или не, Хелър извади бележника си и записа няколко процента на серен двуокис и още няколко символи, които не познавах.
Затвори прозореца. И каза на цялата планета:
— Много скоро ще ви се наложи да използвате ножовки, за да може да се придвижва самолет през това нещо! Как го правите толкова бързо? Тук, на това място процентът се вдигна с 0.06 само за интервала между двете ми измервания.
Покара известно време и си каза:
— Най-добре да се залавям за работа.
Но изминаха доста мили, преди да започне да действа. Пък и това, което направи, изглеждаше напълно безсмислено.
Извърши възможно най-тъпото нещо, за да се освободи от преследвачи.
По някакъв начин бе изпреварил купищата портокали от Флорида. Пред него се разстилаха мили наред празно шосе от две ленти. Пътят беше абсолютно равен, никакъв пейзаж, никакви отбивки.
Въпреки сериозното предупреждение от Стюпуиц и Молин, Хелър изведнъж настъпи газта и колата полетя с деветдесет мили в час. Помислих си, че най-накрая му е дошъл умът в главата. Бърза, за да се измъкне.
Но това не беше максималната скорост, с която можеше да се движи. Ако се опитваше да бяга, трябваше да натисне още повече.
Хелър се носеше напред и често поглеждаше в огледалото.
Нямаше къде да се скрие! Така никога не можеше да избяга!
Измина три мили.
И после, все още изцяло във видимостта на другите, сякаш точно това искаше — да го забележат — той плати таксата и напусна магистралата през един изход.
Спря. Паркира колата встрани на пътя, така че да не се вижда. Продължи да си седи вътре и да наблюдава изхода.
След малко взе един вестник и започна да чете, като от време на време вдигаше поглед към изхода.
Попадна на историйка, която го очарова. Беше в „Ню Йорк Дейли“, рубриката „Измет“.
УВАЖАВАН РЕПОРТЕР ЗАТРИТ
МЪКИ ХЕК ПОКРИВА НЕЩО ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ В ЖИВОТА СИ
Мъки Хек, дългогодишен репортер по криминални случаи и по престъпността в „Дейли Лайбъл“, снощи покри цялата 34 Улица, след като в неговия „Мерцедес-Бенц Фаетон“, специално производство, избухна бомба.
Колата е струвала 89 000 долара според „Бойд“, единствената застрахователна компания, дръзнала да я застрахова. Знаеше се, че колата е подарък от фармацевтичната компания „И. Г. Барбен“. Любителите на автомобили ще съжаляват, че няма да могат да видят колата на Годишния парад на автомобилите уникати в Атлантик Сити.