От експлозията бяха разрушени и пет магазина.
Полицейски инспектор Булдог Графърти, който разследва случая с избухването на колата, даде днес внимателно подготвено изявление: „Автомобилът беше много ценен. Бомбата е поставена съвършено, работа на изключителен майстор.“ „Бойд“ са изисквали колата да е охранявана от „Тилт“ и още пет независими алармени системи.
Единственият възможен човек, който би могъл да постави бомбата, е Бум-бум Римбомбо.
Бум-бум е бивш експерт по разрушения от Флота, служил там през последната война.
Досега на него се приписват много случаи на взривяване на автомобили, макар че не е арестуван нито един път.
Бум-бум е доверен член на прословутата тайфа на Корлеоне, чиито престъпления Мъки Хек многократно е излагал на показ в своите смели репортажи.
Мафията в Ню Йорк и Ню Джърси се ръководи от способната и чаровна Бейб Корлеоне, дясна ръка на покойния „Свети Джо“ Корлеоне.
Добре известно е, че Корлеоне е получил прякора „Свети Джо“, затова че е отказвал да разпространява наркотици и че Фаустино „Примката“ Наркотичи постепенно завзема бившите територии на Корлеоне в Манхатън.
Така може да се обяснят мотивите на Бум-бум за поставянето на бомбите. Експертизите безпогрешно сочат почерка на Бум-бум.
До този момент Бум-бум не е арестуван само защото в момента все още излежава присъда в „Синг Синг“ (присъдата изтича утре) и е бил в затвора по време на взрива.
Няколко собственици на магазини бяха арестувани за това, че са разрешили колата да бъде паркирана на това място.
Случаят, следователно, може да се смята за приключен.
След Мъки Хек остават неговият редактор и един стар Форд.
По никакъв начин не можех да си обясня какво толкова интересно намира Хелър в тази история. По принцип четеше толкова бързо, че за мен бе объркващо да го гледам как десет минути седи над една колонка от вестник.
Но за да бъда честен трябва да допусна, че раздразнението ми може би идваше и от факта, че държеше вестника сгънат. А точно там имаше едно комиксче за Бъгз Бъни, което се виждаше само наполовина. Бъгз държеше Елмър Фад във вана със сок от моркови и понеже не можех да прочета началото, не знаех как Елмър се е озовал там и защо. Дали Елмър не е бил болен? Дали пък ваната не е била приготвена от Елмър като капан, в който се е озовал самият той? Нямаше как да кажа на Хелър да разгърне вестника, за да прочета. Много потискащо!
Най-сетне Хелър си погледна часовника. Божичко, носеше боен инженерен часовник! И се виждаше съвсем ясно. Естествено, отбелязах го като стопроцентово нарушение на кодекса. Но се спрях — представляваше плосък кръг с малка дупка в средата. Земните могат да го объркат с гривна или нещо такова.
Той завъртя китката си, обръщайки часовника надолу и го докосна. И преди бях забелязвал, че това му е нещо като нервен тик. Но за първи път му обръщах повече внимание. Това показваше, че той все пак има някакви нерви.
Прозя се — още един симптом за нервно напрежение. Погледна към изхода от магистралата. През цялото време, откак седеше тук, нито една кола не бе минала през него.
— Значи — каза той, — няма никакви „Слинкъртън“.
Чак сега ми светна какво е възнамерявал да направи. Във Флота сигурно си имаха бойни тактики и той упражняваше една от тях. Беше устроил засада на преследвачите. Но понеже нямаше оръжие, явно го е направил автоматично, вследствие на натрупващото се нервно напрежение.
Трябва да е било това, защото Хелър запали кадилака, без съмнение разочарован, че клопката му не е успяла, премина през сложната система от изходи и входове, извеждащи на граничната магистрала, дадоха му още един билет и пак потегли на североизток.
Движението бе доста натоварено и като се прибавят всички тези камиони, които лъкатушеха през цялото време, опитвайки да се изпреварват, всеки нормален шофьор би бил съсредоточен само в карането. Но Хелър от време на време намираше време да прочете някоя статия от рода на „Икономическият хаос дебне според финансовите експерти от компания «Мерил Бул»“.
Експертът, който следеше Хелър знаеше, че хаосът, който дебне него, не е само икономически. Агнето, тръгнало на заколение, според мен имаше по-големи шансове от този идиот!
Глава осма
Хелър пристигна на мястото на срещата в 4.30 следобед. Беше карал бавно и често бе спирал по пътя, но пак подрани с десет минути.