— Кой е този? — попитах аз.
Той повдигна рамене и посочи чекмеджетата, на които бе написано: „Досиета на студенти“. Сред всичко останало в тях имаше и списъци с клиенти-мошеници, на които не бе разумно да продаваме.
Половин час се рових — как жадувах за свястна компютърна система, макар че бе незаконно да се инсталира такава на друга планета.
Открих го!
Няма грешка!
Идвал е два пъти в Турция да провери как работят купувачите за мафията.
Казваше се Раза Лузеини. Работеше за мафията на Фаустино „Примката“ Наркотичи в Ню Йорк, а тя е свързана с фармацевтична компания „И. Г. Барбен“.
Важни хора.
Чрез тях Роксентър осъществяваше контрола си над наркоиндустрията!
И този Раза Лузеини, съветник и административен глава на най-могъщата мафиотска банда в Ню Йорк, бе пристигнал лично, за да убие собственоръчно Хелър.
На един от най-добрите ни клиенти е отредена задачата да пречука Хелър!
Беше справедливо, естествено, но никой от тези хора нямаше как да знае за връзката на Хелър с всичко това. Но Ломбар е знаел. Той отлично е разбирал какъв гняв ще предизвика в лагера на Роксентър фактът, че се появява самозванец. Името Роксентър е свято!
Изпитах страхопочитание към Ломбар. Беше натикал Хелър право в устата на лъва. За момент, когато Хелър беше във Вашингтон при ФБР, помислих, че Ломбар е сбъркал. Но не! Властта и силата на Апарата достигаше абсолютно навсякъде, прокарвана от безмозъчни кукли на конци.
И само след миг страхопочитанието ми премина в гадене. Хелър имаше връзка с Великия съвет, за която Ломбар не е знаел. А аз нямах кодовата хартия!
Нямаше никакъв начин да се претърси навреме багажа на Хелър.
Тази планета вече бе пътник.
Но кой го бе грижа за планетата. Аз, Солтан Грис, щях да загина в ехото на един фатален изстрел, минал през онзи прозорец!
Глава девета
В седем и десет нюйоркско време на вратата на Хелър се почука. Несръчен разносвач с надпис „Гълпинкъл Деликатесен“ върху работната престилка подаде на Хелър книжен плик.
Хелър го взе!
— Ще струва два долара и още половин бакшиш — каза момчето.
Хелър изчисли, че това прави два долара и петдесет цента, плати и затвори вратата. Отвори плика и намери пластмасово канче с кафе и две желирани кифли.
В такъв хотел е изключено да има обслужване по стаите! Дали в храната няма отрова? Или наркотици?
Хелър подуши кафето. Разопакова едната кифла и подуши и нея. И „бибип“ глупакът започна да яде. Не умря, дори не припадна, затова реших, че с пращането на закуската просто са искали да се уверят, че Хелър не е излизал от стаята си и не се е разхождал навън, за да го забележат други.
Хелър си сложи чист бейзболен пуловер. Като се облече, среса косата си. Изми си зъбите с автоматичната четка.
Започна да подрежда стаята. Бутна креслото до прозореца с облегалката навън, премести масата до него, малко по-вляво и сложи пред нея обикновения стол. След това взе двата стъклени пепелника и ги остави на масата близо до креслото.
После, понеже явно бездействието не му понасяше, забеляза, че бравата на вратата не е добре притегната. Извади един инструмент от своя комплект и я стегна. След това отключи и остави така вратата.
Отиде до леглото, оправи го, качи двата куфара и ги отвори широко.
Изпразни сака и натрупа цялото му съдържание в горната част на леглото.
Портативният радиокасетофон, което бе купил, привлече вниманието му. Позанимава се с него и намери една-две станции. Явно му беше забавно, че музиката не е стерео. Как би могла, като се има предвид каква електроника имат на тази планета. Това нещо бе направено само за да виси на китката, прикрепено с лента. Хелър отиде с радиото до креслото и седна. Заслуша се в сутрешните новини. Играчки! Всичките от Флота са луди за играчки. Очакваше го нападение, а той се забавлява с играчки. Нападенията, убийствата и корупцията на политиците в Ню Йорк не са никакви новини.
Наближаваше осем. Хелър стана и отиде до прозореца. Загледа се долу в улицата, може би искаше да види кога ще пристигне посетителят му.
Но аз забелязах нещо друго! С периферното му зрение забелязах как от вратата на отсрещния покрив излиза мъж! Мъж с калъф за цигулка!
Хелър се върна в стаята и пак седна. По радиото предаваха последните новини.
Вратата на асансьора в другия край на коридора се отвори. Вероятно, защото играчката му беше нова, Хелър доста си поигра, докато разбере как се изключва. Пусна радиокасетофона в един от отворените куфари, дръпна се назад и пак седна в креслото.