Хелър я огледа.
— А това е новият талон на колата ти. Ето и номерата. Забележи, че са за Ню Джърси, но са напълно валидни за Ню Йорк. Ще ги взема аз и ще ги дам да ги поставят на колата ти. Ти ще си я прибереш, нали?
Хелър кимна и Бери видимо се успокои. Но Хелър продължаваше да чака други документи.
— Ето карта за социална осигуровка — каза Бери. — Съвсем нова е, понеже преди не си работил нищо. Много е важна при доказване на самоличността.
Самоличността на труп, си казах.
Хелър очакваше още. Ъгълчетата на устата на Бери трепнаха и той му подаде щатски паспорт. Хелър го отвори и се опули при вида на собствената си снимка.
— Откъде я имате?
— От снощи. Затова трябваше да спреш в Силвър Спринг.
— Просветването по време на вечеря? — попита Хелър.
— Нищо не ти коства. Всъщност, можеш да си получиш останалите снимки. Няма да ми трябват.
И подаде на Хелър още десетина паспортни снимки.
— Как мога да бъда сигурен, че тази самоличност е законна. Откъде сте я взели?
— Драги приятелю — каза Бери, — правителството непрекъснато издава законни документи за самоличност. Има свидетели, които те трябва да прикриват — например хора, дали показания с риск за живота си. Това се прави непрекъснато от държавните власти. А ние, така да се каже, притежаваме тези органи на властта. Ти си проявил голяма изобретателност да се добереш до нас. Но ние сме просто любезни, нищо повече.
Роксентър любезен? О, богове!
— Не се безпокой за валидността на всеки един документ — каза Бери. — За мен не би било никак добре, ако са фалшиви.
Точно така, господин Бери, скръцнах със зъби. Документите на труповете се проверяват много щателно!
— А сега въпроса с парите — и той извади две пачки от куфара. — Двайсет и пет хиляди долара, всички в стари банкноти, немаркирани и неописани.
Хелър остави парите на масата зад пепелниците.
— Само още едно нещо — каза Бери. — В Ню Йорк е незаконно да се регистрираш в хотел с фалшиво име. В действителност, счита се за престъпление.
О, каква лъжа!
— Тъй че донесох непопълнена регистрационна карта. Попълни я с новото си име и срещу адреса пиши просто „Мейкън, Джорджия“. Това е всичко.
Хелър взе картата и я постави на коляното си.
— Още нещо — каза той. — Да?
— Останалите пари в куфара.
— О! — Възкликна Бери, сякаш го бяха ударили в слънчевия сплит.
Аха, и този беше мошеник. Вероятно е смятал да задържи част от сумата за себе си.
— Трудно може да се спазари с теб човек, младежо — каза Бери.
Но Хелър просто протегна ръка. Бери извади пачка пари от куфара.
— Това са още двайсет и пет хиляди — каза той.
Хелър ги сложи при другите. Получи се доста голяма купчина. И след това подписа регистрационната карта, сякаш подписваше смъртната си присъда: „Джером Терънс Уистър, Мейкън, Джорджия“.
Бери каза:
— Не е лесно да се спазари с теб човек. Но това не е лошо. Мога да кажа, че ще напреднеш в живота.
През оставащите пет минути, мислено го допълних аз. Още щом излезеш от тази стая, господин Бери, и си осигуриш алиби, през прозореца ще долети куршум и край с Хелър! И с мен!
Бери стана.
— Всичко ли взех?
Ухили се и показа на Хелър, че куфарът му е останал празен. После прибра старите документи и новите регистрационни номера на колата. Сигурно злорадстваше отвътре. Внимателно огледа стаята. Тръгна към вратата.
— И още нещо — каза Хелър. — Вдигнете слушалката и кажете на регистратора да излезе на улицата и да каже на снайпериста на покрива да заповяда в стаята ми.
Бери замръзна. След това бързо посегна към бравата.
Тя остана в ръката му!
За момент се вторачи в нея.
После я пусна и ръката му моментално се насочи към вътрешния джоб на сакото. Ще извади пистолет!
Хелър посегна встрани. Толкова бързо грабна един стъклен пепелник, че ръката му се размаза на екрана.
Пепелникът изхвърча, уцели Бери в ръката и се удари във вратата. Върху Бери и по пода се посипаха ситни стъкълца.
Адвокатът отстъпи, без да може да си мръдне ръката и зяпна Хелър.