— Само при положение — каза Хелър, — че ми разрешите да си плащам.
— Да плащаш? Ами какво ще кажеш от време на време да се завърташ по малко във фоайето, например два-три пъти седмично. Само за час-два. Ще се погрижа да ти намерят прилични дрехи.
Помислих си — не, не, Хелър. Той знае, че хората на Фаустино те видяха. Той просто ще те използва да ги плашиш и да стоят далеч.
Вероятно Вантаджо забеляза, че Хелър не е много навит.
— Виж какво, момче. Отиваш в колеж. Ако решиш да идеш в „Емпайър“, мога да ти дам препоръки. Тук нямаме ресторант, но имаме чудесна кухня, откъдето се сервира по стаите, освен това можеш да ядеш и сандвичи. Не можем да ти сервираме алкохол, защото е от ясно по-ясно, че си непълнолетен и няма да бъде законно. Но можеш да пиеш всякакви безалкохолни напитки, каквото поискаш. Слушай. Даже можем да измислим нещо, за да не те мислят за част от персонала и да не се притесняваш. Ще из мислим някаква история, че си син на диктатор или нещо инкогнито и че живееш тук, преди да идеш в колеж.
Не от такава опасност се страхувах аз. Не виждах как ще успея да вкарам там Рат тайно, за да претърси багажа му. В публичните домове полудяват, ако усетят подобно нещо. Мислят, че се опитваш да натопиш клиентите и да им докараш неприятности с полицията. А онези горили изглеждаха огромни! Все едно да се опитвам да се добера до Хелър в затвора!
Знаех какво не е в ред с Вантаджо. Все още беше в шок и реагираше с прекомерна благодарност. А Хелър не очакваше толкова много.
— Така, тук е пълно с красиви жени — каза Вантаджо. — А момче с такава външност и с такива мускули — доста ще се навъртат около теб. Но ако те притесняват, винаги можеш да се оплачеш на някоя от възрастните дами. Какво ще кажеш, момче? Разбрахме ли се?
— Тук има ли момчета?
— По дяволите, не! — избухна Вантаджо. — Това са само глупостите на онзи тъп мафиот. Той е… той е… обратен. Какво ще кажеш, момче?
Хелър едва кимна, когато Вантаджо скочи от стола и се втурна към вратата. Надникна във фоайето. Отборът трупове бе изчезнал. Чистачката миеше с парцал пода.
Вантаджо каза на регистратора:
— Натисни звънците.
След малко многобройният персонал започна да се стича във фоайето. Асансьорите тръгнаха и много красиви жени в различна степен на разголеност започнаха да се събират долу. Имаше жени от всички цветове и раси от целия свят, но белите преобладаваха. Фоайето се напълни с полуголи крака и полуразголени гърди.
Вантаджо грабна шапката на Хелър и му каза да застане на една повдигната мраморна площадка. Морето прекрасни лица сякаш бе безразборно събрано от кориците на всички порно и филмови списания. Монтаж от съблазнителни красавици!
Вантаджо посочи Хелър и каза с много властен тон:
— Това момче току-що ми спаси живота. Искам да се отнасяте добре с него.
В помещението се чу учестено дишане и едно дружно „Ооооо!“. Не разбирах. Какво толкова намираха в Хелър? Но веднага се сетих, че в момента бяха извън сезона. Зажаднели за мъже.
— Той ще живее тук — каза Вантаджо.
Ако предишното „Ооооо!“ можеше да се нарече силно, сега стана два пъти по-силно, освен това придружено от учестено дишане.
О, богове, помислих си аз. Ако графиня Крек можеше да види това!
— А сега, чуйте — каза Вантаджо с колкото се може по-силен глас, за да го чуят. — Ясно виждате, че е малолетен. Ако нещо стане, направо плачем за затвора! И ако той се оплаче, че някоя от вас го притеснява, „бибипката“ изхвърча директно вън!
Мърморене.
Вантаджо викна към балкона:
— Мама Сесо! Чу ли това?
Голяма жена с едър бюст, черна коса, мустачки и доста мускулесто тяло, извика:
— Тук съм, синьоре Меретричи! Приближи се към перилата и погледна надолу.
— Като главна мадам — извика Вантаджо, — ще се погрижиш да се спазват изискванията ми и всички други мадам да следят за това!
— Разбрах, синьоре Меретричи. Ако не правят каквото поиска младежът, изхвърчат навън.
— Не, не, не! — извика Вантаджо. — Трябва да ги държиш далеч от него! Той е дете. Ще ни вкарат в затвора! Могат да ни лепнат обвинения за блудство!
Мама Сеси строго кимна.