Хелър намери тъмносин летен костюм. Но с ризата бе по-трудно. Всички бяха с вратна обиколка към двайсет и пет инча и по шейсет инча гръдна обиколка. Най-после Хелър изрови три памучни ризи.
Бяха с яки тип „Итън“ — такива, каквито в Англия носят колежаните!
Майсторът шивач, който коригираше дрехите по мярка, бил в отпуска и помощникът му направо съсипа костюма. Скъси ръкавите и подгъва на крачолите и пак му станаха много къси!
Но Хелър все пак се облече. Беше в тъмносиньо, с колежанска яка и изглеждаше по-млад от всякога!
Остави в магазина якето на червени карета и панталона на сини райета. И понеже подслушвателните устройства бяха в тези дрехи, аз горчиво предположих, че Рат и Търб, които изцяло зависеха от тях, нямаше да стигнат по-далеч от този магазин!
Не можа да си хареса обувки, затова остана с бейзболните. Нахлупи бейзболната шапка високо на тила и пак се зае с любимото си занимание — да оглежда смачканите калници на паркираните коли.
С периферното му зрение пак мярнах същата фигура! Някой го следеше!
Но Хелър? Взе ли мерки да се измъкне? Например да влезе в някой голям магазин с два изхода. Или да се влее в тълпата? Не! Той даже не се оглеждаше назад. Аматьор!
Коленичи до калника на една много модерна кола, натисна го е пръсти и го сви — това всеки го може. Бързо се огледа да види дали някой е забелязал този неволен акт на вандалщина. Очевидно за да се увери, че никой не го е видял, той стана, обърна се, скръсти ръце и блъсна с тяло калника. Сега вече калникът наистина се огъна!
Хелър отмина. И след това, съвсем неочаквано, се впусна в най-лудата серия действия, която го бях виждал да прави.
Хвана такси. На един дъх каза на шофьора:
— Бързо! Откарай ме до автогарата! Пет долара бакшиш!
Насочиха се на запад. Не се движеха кой знае колко бързо. Хелър слезе на автогара „Порт Оторити“ и плати на шофьора.
Веднага се качи на друго такси. Скочи вътре и каза на шофьора:
— Бързо! Заведи ме на летище „Манхатън“. Закъснявам. Пет долара бакшиш!
Аха. Най-после разбрах. Забелязал е, че го следят и иска да се отърве.
Прекосяването на града става бавно и не много интересно.
Като стигнаха летището, Хелър плати на шофьора и слезе.
След това тръгна сред наредените на опашка таксита и започна да оглежда калниците им. Намери едно чукнато. Беше на фирма за таксита „Риъли Ред“.
Хелър скочи вътре.
— Бързо! След две минути и деветнайсет секунди трябва да съм на Бродуей и 52-ра Улица. Пет долара бакшиш.
Шофьорът се измъкна от опашката, пренебрегвайки протестите на другите шофьори, че не е негов ред и потегли с рев. Качи се на един тротоар, блъсна една кола, която му се изпречи на пътя, мина на червено, прати във въздуха един знак „Ремонт на пътя“ и закова на Бродуей и 52-ра Улица. Хелър си погледна часовника. Две минути!
Плати и му даде пет долара бакшиш.
И СЛЕД ТОВА ХЕЛЪР ПРОСТО ОСТАНА В ТАКСИТО!
Шофьорът, който очакваше пътникът му да изскочи, го погледна с огромно учудване.
— Какво ще кажеш да ме научиш да карам в Ню Йорк? — каза Хелър.
О, богове! Хелър не е искал да се отърве от преследвача. Опитвал се е да намери безразсъден шофьор! Хелър беше безнадежден идиот!
— Нямам време, приятел — каза шофьорът.
— За сто долара ще намериш ли време? Мълчание.
— За двеста? Мълчание.
Хелър отвори вратата, за да слезе. Шофьорът каза:
— Смяната ми свършва след малко. Ще отскоча бързо до гаража, ще се разпиша и идвам. Чакай ме тук. Не. Ела с мен. Ще оставя тази трошка и ще взема по-свястна кола.
Таксито бързо потегли към гаража на „Риъли Ред“.
— Как се казваш? — попита шофьорът през отворения прозорец между предните и задните седалки.
— Клайд Бероу — каза Хелър.
Намръщих се. Това бе един известен гангстер. За Хелър нямаше нищо свято!
— Виждам на картата, че се казваш Морти Масакурович. Отдавна ли караш такси?
— Аз ли? — каза шофьорът и се обърна назад към Хелър, без да го е грижа, че може да се блъсне. Имаше вид на голям непукист. — Моят старец беше шофьор в този град и от него се научих. Затова в последната война ми дадоха да карам танк.
— Имаш ли медали? — попита Хелър.
— Не. Върнаха ме обратно. Казаха, че съм бил много груб с врага.