По пътя продължи да го поучава:
— Трябва да се научиш как да се държиш с полицията. Когато някое ченге те спре за превишена скорост, спираш, ясно? Изчакваш го да се приближи и му прошепваш: „Бягай, ако ти е мил живота. Пътникът ми е опрял пистолет в гърба“. Няма начин ченгето да не се изпари.
Хелър му благодари.
— Тези неща трябва да ги знаеш, момче.
Но нещо бе привлякло вниманието на Морти.
— Имаш ли врагове, малкия? Да не би да те търсят родителите ти или нещо такова?
— Защо?
— Ами, трябва да е заради теб. През целия си живот съм нямал нито един враг. Едно такси тръгна след нас от закусвалнята и още е отзад.
Морти сви вдясно, продължи по една улица и после сви по забранена пряка с еднопосочно движение. Погледна назад.
— Не го виждам. Май се отървахме. Можем да продължаваме.
Бяха в зоната на театрите. Имаше още доста време преди началото на представленията, но ГЪМЖЕШЕ от коли!
— Сега, виждаш ли тази колона коли, момче? Гледай!
Морти се изравни с едно такси в колоната. Колите в момента бяха спрели. Морти извика нещо обидно на шофьора. Престори се, че се кани да излезе от колата. Другият шофьор, разярен, изскочи от своята. Морти не излезе. Колоната тръгна. Морти се пъхна на мястото на спряното такси.
— Виждаш ли, момче? Изкуство!
Стигнаха до едно кръстовище край голям хотел. Имаше няколко таксита и двама-трима клиенти. Морти зави и блокира изхода на автомобилната алея пред хотела и загаси колата. Другите шофьори започнаха да му крещят. Морти им викна:
— Спокойно!
Понеже беше пръв, една възрастна двойка, добре облечени мъж и жена, поискаха да се качат.
— Съжалявам — каза Морти. — Прибирам се в гаража.
И потегли.
— Виждаш ли, момче, можех да кача пътници. Трябва да знаеш какво правиш и да мислиш, да мислиш, през цялото време да мислиш.
Отново се впусна в движението. Една кола искаше да свие и да го запуши. Той продължи и я забърса странично. Чу се изскърцване на метал. Колата бързо се върна на мястото си.
— Това няма нужда да го правиш с лимузини, момче. Тях ги е шубе. Притесняват се за боята. Няма нужда да ги забърсваш. Само правиш така.
И той изви кормилото към лимузината. Тя веднага се качи на тротоара.
Ярко светещи реклами на театри. Фосфоресциращи надписи, тълпи и опашки за билети. Чудесна, пъстра вечер.
— Виждаш ли онази кола отпред, дето спира? Ще ти покажа как се откачат врати.
Вратата откъм улицата се отвори. Старото такси се озова пред нея още преди някой да се е подал навън. Чу се трясък от сблъсъка и вратата падна.
— Всичко е въпрос на преценка на времето, момче. А сега виждаш ли онзи мъж от другата страна на улицата, който маха за такси? Само че ние сме в обратна посока.
Морти се засили напред до четиридесет мили в час, рязко натисна спирачките, обърна на сто и осемдесет градуса и се плъзна край тротоара. Обнадежден, човекът отвори вратата да се качи.
— Съжалявам, отивам към гаража — каза Морти.
Забеляза една еднопосочна улица. Даде на заден в нея с четиридесет мили в час.
— Няма страшно, обърнати сме в правилната посока, така че не сме в нарушение.
Виждаш ли червения светофар? Сега ще минем на забранена светлина. Ако слушаш внимателно, можеш да чуеш превключвателя в кутията и да се оправдаеш, че си минал на жълто.
А сега скок към тротоара. Този е хубав. Ако го атакуваш с дясното колело, ще отскочиш обратно на улицата и този отзад, който в този момент те задминава, защото мисли, че ще паркираш, се блъска странично. Гледай.
Отскочиха. Чу се оглушителен писък на метал. Стъкълца от фаровете се посипаха на тротоара.
— Окей, момче, а сега да те видим теб.
Хелър седна пред кормилото. Потегли. Направи рутинните маневри на Морти. Но тъкмо когато се канеше да мине на червено, тежък удар разтърси колата.
— Какво беше това? — извика Морти.
След това видя и посочи страничното стъкло. Имаше една малка звездичка.
— Боже, това е от куршум! Втори удар!
— Изчезвай оттук, момче! Някой нарушава закона за стрелбата!
Хелър натисна газта.
Мина по 42-ра Улица и се насочи на запад. Не караше много бързо.
— Натисни газта, момче! Едно такси току-що изскочи от ъгъла и е зад нас!