— Сигурен ли си? — каза Хелър.
— Да, по дяволите! Настигат ни! Но Хелър не ускори.
Гледаше в огледалото за задно виждане. Естествено, зад тях имаше такси и ги наближаваше! В задното стъкло се заби куршум!
— Сега вече можем да потегляме! — каза Хелър. Полетя по 42-ра Улица.
Мина край „Шератън Моутър Ин“. Грабнах една карта на Ню Йорк да видя дали се насочва извън града.
Старото такси се насочи към западната магистрала, която се изкачваше над града. Движението не беше натоварено. Под тях приземната улица не се виждаше добре. От ляво се простираше Норт Ривър и пътническото пристанище. Да, по този маршрут можеше да избяга към Кънектикът!
Хелър погледна в задното огледало. Таксито, което ги преследваше, беше отзад.
От дясно долу беше Ди Уит Клинтън Парк. Подминаха го.
Хелър не караше достатъчно бързо. Другата кола ги наближаваше.
Отпред имаше знак, след който надземният път се разделяше на две — единият ръкав водеше към 55-та улица!
Изведнъж Хелър изви кормилото и колата се завъртя в деветдесет градусов завой. Рязко натисна спирачки. Заковаха на място точно пред мантинелата! Долната улица беше на петдесет фута под тях!
Другото такси ги връхлиташе.
Изведнъж Хелър даде на заден!
Имаше съвсем малко място, колкото другото такси да се провре между мантинелата и предницата на тяхната кола. То влезе в пролуката.
Хелър даде напред!
Калникът, удари предното колело на другата кола.
Тя полетя към мантинелата!
С разтърсващ удар прелетя през нея!
Изхвърча във въздуха!
Глава пета
Още преди колата да е паднала долу на улицата, Хелър извика на Морти:
— Поеми кормилото!
Долу се чу удар!
Хелър излезе. Мантинелата беше разкъсана и назъбена на мястото, където таксито бе прелетяло надолу.
Хелър надникна. Точно отдолу имаше подпорни стълбове и напречни греди.
Той мина през отворената пролука в перилата. Пропълзя по една напречна греда. Спусна се по стълба и стъпи на долната улица.
Другото такси се бе приземило на колелата, след което бе полетяло напред и се бе блъснало в един стълб.
От колата течеше бензин!
Наблизо имаше светофар. Хелър хвърли поглед към контролната кутия.
Втурна се към таксито.
Вратите бяха заключени.
Извади малко джобно ножче и се зае със задната врата. Металът около затворената ключалка се огъна. Той пъхна ножа по-дълбоко и разшири дупката. Пъхна пръсти, направи усилие и вратата се отвори.
Погледна течащия бензин, след това светофара. Изведнъж се сетих защо. Изпаряващите се газове ще се взривят, като стигнат до нивото на контролната кутия! Като бомба! А аз знаех какво правят бомбите.
Хелър измъкна навън шофьора. После се протегна и сграбчи мъжа на задната седалка.
Мъкнейки двете тела след себе си, той бързаше към тротоара. Погледна назад. Явно реши, че не е достатъчно далеч. Измина още петдесет стъпки.
Като стигна тротоара, остави двете тела.
Смазаната кола избухна с разтърсващ син взрив!
„Шофьорът“ беше мъртъв. Макар че горната половина от главата му я нямаше, личеше, че е сицилианец.
Хелър се обърна към другия.
Уличното осветление придаваше странен цвят на лицето на Торпедо Фиакола!
Клепачите на ранения потрепнаха. Беше жив!
В далечината се чуха сирени на патрулна кола. Никой в радиус на миля от тук не би могъл да не чуе взрива.
Торпедо отвори очи. Видя Хелър. Позна го.
Каза:
— Нали няма да убиеш майка ми? Хелър го погледна.
— Ще си помисля.
— Не!
Хелър бръкна в сакото на Торпедо и взе портфейла. Вътре бяха само петте хиляди, които Хелър му бе оставил. Но имаше бележка, на която пишеше:
„Валидно само срещу доказателство. Пакетът да се предаде на приносителя.“
Хелър размаха листчето пред Торпедо.
— На кой да се предаде? Торпедо каза:
— Ще убиеш ли майка ми?
— Мислех си по този въпрос. Дай ми името и адреса и мога да си променя решението.
Мафиотът упорито мигаше с очи. После каза:
— Мейми. Апартамент 18Д. Бинета Лейн 231. В центъра.
— А доказателството? — попита Хелър.