Той подкара по шосе № 10 към града. Не си правеше труда да гледа в огледалото за черната кола, понеже знаеше, че тя е там. Той искаше да е там.
Когато стигна до „Лос Анджелис Стрийт“, той спря колата в забранената за паркиране зона пред държавната административна сграда. На третия етаж мина през една от претъпканите с хора приемни на имиграционната служба. Мястото миришеше като затвор — на пот, страх и отчаяние. Една отегчена жена седеше зад остъклено гише и решаваше кръстословицата от „Таймс“. Прозорецът на гишето беше затворен. След малко тя вдигна поглед и забеляза Бош. Той държеше значката си в ръка.
— Знаете ли шестбуквена дума за човек, който постоянно се чувства тъжен и самотен? — запита жената, след като бутна настрани плъзгащото прозорче и огледа маникюра си за евентуални повреди.
— Бош.
— Какво?
— Детектив Хари Бош. Свържете ме веднага. Искам да се видя с Хектор В.
— Трябва първо да проверя — рече тя нацупено. Прошепна го в една телефонна слушалка, после се протегна и проследи с пръст името на Бош, изписано върху личната му служебна карта. След това затвори. — Влезте. — Жената натисна бутона за отключване на вратата до гишето. — Той каза, че знаете пътя.
Бош се ръкува с Хектор Вилабона в тясната му канцелария, доста по-малка и от тази на Бош.
— Искам една услуга. Трябва ми малко компютърно време.
— Готово.
Ето това харесваше Бош у Хектор В. Той никога не питаше какво или защо, преди да вземе решение. Беше човек на действието. Не играеше разни лайнени игрички, каквито Бош беше започнал да смята, че въртят всички в тяхната професия. Хектор избута стола си на колелца пред един Ай Би Ем, поставен върху бюрото до стената, и чукна няколко клавиши.
— Искаш да прекараш през системата имена, нали? Колко са?
Бош също нямаше намерение да се занася. Той извади списъка с тридесет и четирите имена и го показа на Хектор, Онзи подсвирна силно и рече:
— О’кей, ще ги прекараме, ама те всичките са виетнамци. Ако не са минали през тази служба, няма да имат тук досиета. Ще се задоволим само с това, което имаме в компютъра. Дати на влизане, регистриране, гражданство, каквото има. Знаеш как е, Хари.
Бош знаеше. Но той знаеше също и това, че Южна Калифорния беше мястото, където повечето от виетнамските бежанци се бяха устроили след дългото пътуване. Хектор започна да вкарва имената, чукайки с два пръста, а двадесет минути по-късно Бош вече четеше листинга, излязъл от принтера.
— Какво всъщност търсиш, Хари? — запита Хектор, гледайки също списъка.
— Не знам. Виждаш ли нещо необичайно?
Изминаха няколко минути и Бош вече си мислеше, че Хектор ще каже, че не вижда нищо особено. Отново задънена улица. Бош обаче грешеше.
— Ето, за този съм сигурен, че ще се окаже обвързан. Името беше Нго Ван Бин. За Бош то не значеше нищо освен че беше в списъка „Б“ — Бин беше декларирал, че не липсва нищо от личния му сейф.
— Обвързан ли?
— Е, ползвал се е с някакъв приоритет — каза Хектор. — Ти би казал „политически обвързан“, предполагам. Виж, неговият номер на личното дело има префикс ГЛ. Това са досиета, с които се занимава нашето Бюро за специални случаи в окръг Колумбия. Обикновено това бюро не работи с хора от народните маси. То е предимно политическо и се занимава с хора на шаха, на Маркос, руски изменници, ако са учени или балерини и други такива. Все хора, които не стигат до мен.
Той поклати глава и постави пръст върху листинга.
— Ето, имаме и датите, които също са твърде близки. Станало е много бързо, което за мен означава, че някой е помогнал. Не познавам този човек отблизо, но е ясно, че той е познавал някои хора. Виж датата на влизането му — 4 май 1975. Това прави четири дена, след като е напуснал Виетнам. Смятай: първият ден се е добрал до Манила, а последният е пътувал до Щатите. Остават му само двата дни в Манила, за да получи одобрение и да му бъде разписан билетът дотук. А по онова време, човече, пристигаха в Манила с корабите на тълпи. Няма как да е успял да уреди всичко, ако не е било предварително уговорено. Това означава, че този човек, този Бин, вече е имал потвърждение. Той е бил обвързан. Не е чак толкова необичайно, понеже много хора бяха като него. Ние измъкнахме доста народ оттам, когато стана напечено. И много от тях бяха от елита. Доста други пък просто имаха пари да си платят, за да станат от елита.