— И сега какво?
— Не знам. Рурки спомена нещо аз замразяване на случая, докато не ги открием. Вероятно ти ще трябва да се върнеш към другите си задължения в отдел „Убийства“. Когато заловим един от двамата, ще ти се обадим да си довършиш работата по убийството на Медоус.
— И това на Шаркай също. Недей забравя.
— И по него.
Бош кимна. Всичко свърши. Бюрото прекратяваше разследването.
— Между другото получи се съобщение за теб — рече тя. — Някой се обади и каза, че се казвал Хектор. Само толкова.
Бош седна зад празното бюро до нейното и набра номера на Хектор Вилабона. Слушалката се вдигна на второто иззвъняване.
— Обажда се Бош.
— Хей, какво правиш в Бюрото? — запита Хектор. — Обадих се на номера, който ми даде, и някой ми каза, че говоря с ФБР.
— Аха… дълга история. Ще тия разкажа друг път. Откри ли нещо?
— Не много, Хари, а както изглежда, няма да открия нищо повече и за в бъдеще. Не мога да се добера до досието. Онзи тип, Бин ли беше, не знам какъв е, но е имал солидни хора зад гърба си. Точно както мислехме. Досието му все още е засекретено. Обадих се на един човек оттам, когото познавам, и го помолих да ми ги изпрати. Той отговори, че не може да направи нищо по въпроса.
— Защо ще бъде все още секретно?
— Кой знае, Хари? Може би, за да не открие някой нещо.
— Е, благодаря ти все пак. Вече май не е чак толкова важно.
— Ако имаш човек някъде по-нагоре, който да има достъп, той би могъл да извади по-голям късмет от мен. Аз съм деветата дупка на кавала, знаеш. Но слушай, този човек, моят познат, изтърва нещичко.
— Какво?
— Ами аз му дадох името на Бин и когато той ми се обади, каза: „Съжалявам, досието на капитан Бин е засекретено.“ Точно така каза — нарече го „капитан“. Значи този тип може би е военен, затова толкова бързо са го изтеглили оттам и са го изпратили тук. Ако е бил военен, отървал е кожата благодарение на това.
— Аха, аха — рече Бош, благодари на Хектор и затвори телефона. Обърна се към Еленър и я попита дали има някой познат в Министерството на външните работи. Тя поклати отрицателно глава. — Във Военното разузнаване, ЦРУ или нещо такова? — продължи Бош. — Някой, който да има достъп до компютърните файлове.
Тя помисли малко и каза:
— Има един човек в министерството, когото познавам отпреди… Но какво става, Хари?
— Можеш ли да му се обадиш и да му кажеш, че имащ нужда от услуга?
— Той не разговаря по телефона, когато става дума за нещо служебно. Ще трябва да слезем дотам.
Бош стана. Излязоха от кабинета и докато чакаха асансьора, той й разказа за Бин; какъв е бил и как е напуснал Виетнам същия ден, когато е заминал Медоус. Асансьорът дойде, влязоха вътре и тя натисна седмия етаж. Бяха сами.
— През цялото време си знаела, че имам „опашка“ — каза Бош. — От „Вътрешно разследване“.
— Видях ги.
— Но ти си знаела още преди да ги видиш, нали?
— Това променя ли нещата?
— Мисля, че да. Защо не ми каза?
Тя замълча. Асансьорът спря.
— Не зная — каза Уиш. — Съжалявам. Отначало не исках да ти казвам, а после, когато вече поисках, не можех. Мислех, че ще разваля всичко… както и стана все пак.
— Защо не искаше отначало, Еленър? Защото все още около мен нещата не са били съвсем ясни ли?
Тя се загледа в ъгъла на асансьорната кабина от неръждаема стомана.
— В началото… да, не бяхме сигурни за теб. Не искам да лъжа по този въпрос.
— Ами след началото?
Вратата се отвори на седмия етаж. Еленър излезе с думите:
— Ти си все още тук, нали?
Бош излезе след нея. Хвана я за ръката и я спря. Отстрани двамата приличаха на мъже в почти еднакви сиви костюми, застанали във враждебни пози от двете страни на вратата на асансьора.
— Да, още съм тук, но ти не ми каза за ония двамата.
— Хари, не може ли да говорим за това по-късно?
— Освен това те са ни видели заедно с Шаркай.
— Да, така мисля и аз.
— Ами тогава защо не ми каза нищо, когато говорех за това, че има човек отвътре, когато те попитах на кого си казала за хлапето?
— Не знам.
Бош сведе поглед надолу към краката си. Почувства се като единствения човек на планетата, който не разбира какво става около него.
— Говорих с тях — рече той. — Твърдят, че просто са ни наблюдавали тогава с хлапето. Не са предприели нищо повече. Казаха, че дори не са знаели неговата самоличност. Името на Шаркай не е било включено в докладите им.
— А ти вярваш ли им?
— Преди и дума не можеше да става за това. Не мисля, че двамата са забъркани. Просто не се връзва. Те преследват само мен и биха направили всичко, за да ме спипат. Но не биха премахнали свидетел. Цялата работа е едно безумие.