— Работи за ЦРУ, нали? Или нещо от този род.
— Вероятно. Така мисля. Но това няма значение, ако се Добере до информацията, която ни интересува.
— Значи „вероятно“, а? Познавах такива говнари по време на войната. Няма значение какво ще научим от него днес, защото винаги ще остане и още нещо. Типове като него, разполагащи с толкова информация, никога не казват всичко което знаят. Както каза той, „не издребняват“. Могат просто да те очистят, преди самите те да са узнали защо.
— Ще спрем ли за малко да говорим?
— Разбира се… Ели.
Бош прекара времето на чакането, пушейки и оглеждайки голите стени. Човекът не се беше постарал твърде да направи помещението да изглежда като кабинет. В ъгъла нямаше знаме. Нямаше даже и портрет на президента. Ърнст се върна след двадесет минути, а през това време Бош вече беше на втората цигара. Заместник-началникът на отдел „Търговия и развитие“ се отправи към бюрото си с празни ръце и рече:
— Може ли да не пушите, детективе? Намирам, че е неприятно, когато това се прави в затворено помещение.
Бош смачка фаса в малката черна купичка, поставена на единия край на бюрото.
— Извинете — рече той. — Видях пепелника, та си помислих…
— Това не е пепелник, детективе — каза Ърнст с дрезгав глас. — Това е купичка за ориз отпреди триста години. Донесох я от Виетнам, когато се прибрах окончателно.
— И там ли сте работили в търговията и развитието?
— Извинявай, Боб, откри ли нещо? — намеси се Еленър.
На Ърнст му беше необходимо известно време, докато отклони поглед от Бош.
— Открих много малко, но и то може да бъде от голяма полза. Този човек, Бин, е бил бивш полицейски служител в Сайгон. Капитан… Бош, вие ветеран ли сте от конфликта?
— Имате предвид войната ли?
— Да.
— Ама разбира се — каза Ърнст. — Кажете ми тогава, значи ли нещо за вас тази информация?
— Не много. През повечето време бях из джунглите. Не успях да видя много от Сайгон, ако не броим баровете за американци и студията за татуиране. Трябва ли да значи нещо за мен това, че онзи тип е бил капитан от полицията?
— Предполагам не, затова нека ви кажа. Като капитан Бин е ръководел отдела за борба с порока.
Бош се замисли за малко над това и каза:
— Хубаво, значи той е бил вероятно толкова корумпираш колкото и всичко останало през време на войната.
— Предполагам, макар бидейки в джунглата, вие сте научили доста за системата там, за това кое как беше в Сайгон? — запита Ърнст.
— Защо не ни разкажете? Изглежда, на вас това ви е била работата. Моята беше просто да остана жив.
Ърнст не обърна внимание на хапливата забележка. Реши да изключи Бош от съзнанието си. Докато говореше, гледаше Еленър.
— Всичко е много просто наистина — рече той. — Ако се занимаваш с черна борса, проституция, хазарт или каквото и да е на черния пазар, си длъжен да плащаш по местната тарифа. Десятък за домакините, така да се каже. Това плащане държи местната полиция настрана и практически гарантира, че бизнесът ти няма да бъде смущаван. Разбира се, до определени граници. Единствената ти грижа остава американската военна полиция. И предполагам, те също са могли да бъдат подкупени. Поне такива бяха слуховете. Както и да е, тази система си функционираше с години, още от самото начало на войната чак до изтеглянето на американската армия, до 30 април 1975, когато Сайгон падна.
Еленър кимна и зачака той да продължи.
— Американската военна намеса продължи малко повече от едно десетилетие, а преди нея е имало френска. Тук става дума за много, много години външна намеса.
— За милиони — рече Бош.
— Как така?
— Става дума за милиони долари, платени като подкупи.
— Да, абсолютно вярно, десетки милиони, ако се има предвид колко години е продължило това.
— И къде тук е мястото на капитан Бин? — запита Еленър.
— Ами виждате ли — каза Ърнст, — нашата информация от онова време беше, че корупцията в Сайгонското полицейско управление се управлява и контролира от една триада, наречена „Дяволската тройка“. Или им плащаш, или не въртиш бизнес. Проста работа.
По едно случайно или по-скоро неслучайно стечение на обстоятелствата сайгонската полиция имаше трима капитани, чиито функции отговаряха, така да се каже, пасваха съвсем точно на дейността на триадата. Един капитан отговаря За порока, друг за наркотиците и третият за реда. Нашата информация е, че всъщност тези трима капитани са били самата триада.
— Повтаряте все „нашата информация“. Това информация на отдела за търговия и развитие ли е?
Ърнст се пресегна отново да подрежда нещата по бюрото си и загледа Бош хладно.