— Трябваше да открият Рурки. Не си беше в стаята.
Хари потегли и реши да проследи мерцедеса от разстояние две преки. Когато измина достатъчно време, за да се оправи, Еленър запита:
— Сам ли беше?
— Не знам. Не го видях, като се качва. В този момент гледах към ъгъла за тебе. Стори ми се, че чух повече от една врата да се затваря.
— Значи не си сигурен дали изобщо Тран е бил един от хората, които са се качили в колата?
— Вярно, не съм. Но е доста късно, та смятам, че трябва да е бил той.
И тогава Бош откри, че може да се е хванал на един от най-старите номера в историята на проследяването. Бок, Тран който и да беше, би могъл просто да изпрати някой от подчинените си в своята, струваща стотици хиляди долари кола, за да отвлече „опашката“ от себе си.
— Как мислиш, дали да се върнем? — запита той.
Уиш не му отговори, докато той не я загледа настоятелно.
— Не — рече тя. — Карай, както сме тръгнали. Не изпадай в противоречие със самия себе си. Прав си за времето. Много банки затварят в пет часа преди почивните дни в края на седмица. Трябвало е да тръгне, защото Бин сигурно го е предупредил. Според мен в колата е той.
Бош се почувства по-добре. Мерцедесът зави на запад, а после отново на север при шосето „Гордън Стейт“ за Лос Анджелис. Движението пъплеше бавно към големия град. Златистата кола зави на запад по шосето за Санта Моника, излизайки на булевард „Робъртсън“, точно двадесет минути преди пет часа. Значи отиваха към Бевърли Хилс. По булевард „Уилшайър“ имаше банки от центъра чак до океана. Когато мерцедесът зави на запад, Бош реши, че са на прав път. Тран очевидно държеше своето съкровище в банка близо до дома си, реши той. Решението му се беше оказало вярно. Поотпусна се малко и най-после се сети да попита Еленър какво беше казал Рурки, когато му се беше обадила.
— Той получи потвърждение от административната служба на окръг Ориндж, че Джими Бок е Нгуен Тран. Променил си е името преди десет години. Трябваше да проверим там най-напред, в окръг Ориндж. Съвсем забравих за Малък Сайгон.
— Освен това — продължи тя, — ако този тип Тран е имал диаманти, може би вече ги е използвал. Установих, че притежава още два търговски центъра като този, в който бяхме. При парка „Монтерей“ и при бар „Даймънд“.
Бош също си помисли, че това бе възможно. Диамантите можеха да послужат за първоначален капитал при изграждането на една истинска империя от недвижима собственост. Също като при Бин. Той продължи да държи под око мерцедеса, но вече беше наближил само на една пряка, понеже беше пет часът и не искаше оживеното движение да стане причина да изгуби Тран. Хари гледаше как колата с тъмни стъкла се носи покрай витрините на богаташката улица и ей каза, че сигурно отива към диамантите.
— Най-хубавото спестих за накрая — рече в това време Уиш — Господин Бок, познат още като Тран, упражнява контрол върху своите многобройни дейности чрез една корпорация. А името на тази корпорация, съгласно проверката на специален агент Рурки, е не друго, а „Даймънд Холдинг“.
Отминаха „Родео Драйв“ и навлязоха в сърцето на търговската част. Сградите на „Уилшайър“ добиваха все по-голяма внушителност, сякаш знаеха, че крият в себе си все повече цари и власт. На някои отсечки движението се свеждаше до едва доловимо пъплене и Бош се доближи на две коли разстояние от мерцедеса, понеже не искаше да го изпусне при евентуална смяна на светофара. Бяха стигнали почти до булевард „Санта Моника“ и Хари вече си мислеше, че отиват към Сенчъри Сити. Той погледна часовника си. Беше четири и петдесет.
— Ако този тип е тръгнал към някоя банка в Сенчъри Сити, не мисля, че ще успее да стигне навреме — каза той.
Точно в този момент мерцедесът направи десен завой и влезе в един паркинг гараж. Бош намали и без да каже нито дума, Еленър изскочи навън и влезе в гаража. Бош зави в първата пряка надясно и обиколи квартала. От всички паркинги и гаражи потегляха коли, изскачаха пред и зад него през цялото време. Когато най-после направи пълна обиколка, Еленър стоеше на тротоара на същото място, където я беше оставил да слезе. Той спря и тя се облегна на рамката на прозореца.
— Паркирай колата — рече тя и посочи към отсрещната страна на улицата, на половин пряка надолу. Там като пристройка на многоетажната административна сграда се издигаше досами улицата заоблена структура от метал със стени от стъкло. А през стъклените стени на огромната полусфера Бош успя да различи лъскавата стоманена врата на трезор. Един надпис отпред на сградата гласеше: „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Той погледна Еленър и видя, че му се усмихна.