— Затваряме, сър — рече пазачът, показвайки една арогантност и безцеремонност, характерна за бивше ченге.
— Ще се забавя само минутка — отвърна Бош, без да спира.
Мъжът в синия костюм, който беше въвел Тран в трезора, беше един от тримата млади руси служители, седящи зад бюра антики върху скъпия сив килим, постлан на пода в приемната. Той вдигна поглед от някакви книжа, които прехвърляше върху бюрото си, измери Бош с очи и каза на по-младия от другите двама:
— Господин Грант, ще имате ли нещо против да обслужите този господин?
Макар неизказаният му отговор да беше „да“, този, когото нарекоха Грант, стана, заобиколи бюрото и с най-фалшивата усмивка, с която разполагаше, приближи Бош.
— Да, сър? — каза той. — Искате да си откриете личен сейф при нас ли?
Бош тъкмо се канеше да зададе въпрос, когато онзи протегна ръка и рече:
— Джеймс Грант, обръщайте се към мен за всичко. Макар че в момента не разполагаме с много време. Затваряме за уикенда след няколко минути.
Грант дръпна ръкава на сакото си нагоре, за да погледне часовника си.
— Харви Паундс — рече Бош, поемайки ръката му в своята. — Откъде разбрахте, че все още нямам нает сейф?
— Предпазливост, господин Паундс. Ние тук продаваме сигурност. Аз познавам всеки наш клиент от пръв поглед. Господин Ейвъри и господин Бърнард също. — Той леко се извърна и кимна към Синия костюм и другия мъж, които кимнаха важно в отговор.
— През уикендите не е ли отворено? — запита Бош, опитвайки се да прозвучи разочарован.
Грант се усмихна:
— Не, сър. Нашите клиенти са все хора, времето на които е добре планирано. Те оставят уикендите за развлечения. Нашите клиенти са хора, стоящи доста над средното ниво, господин Паундс, а така също и ние. Ще имате възможност да оцените това.
Имаше някаква насмешка в гласа му, когато каза това. Но той все пак беше прав. Това място напомняше на юридическа кантора към някоя корпорация, със същото работно време и същите придаващи си важност служители.
Бош хвърли един поглед наоколо. От дясната страна има две редици от осем врати. Той видя двамата бодигардове на Тран да стоят от двете страни на третата врата, кимна на Грант и се усмихна.
— Е, виждам, че имате охрана навсякъде. Точно такава сигурност търся, господин Грант.
— Простете, господин Паундс, но тези мъже просто чакат един наш клиент, който в момента е в една от служебните стаи. Но уверявам ви, нашата сигурност не може да бъде поставена под съмнение. Искате ли да наемете сейф при нас, господин Паундс?
Този тип имаше по-голям завладяващ чар от някой евангелист. На Бош не му хареса нито Грант, нито поведението му.
— Сигурност, господин Грант, сигурност търся. Бих наел сейф във вашия трезор, но искам да се уверя в сигурността му както отвътре, така и отвън, ако разбирате какво имам предвид.
— Разбира се, господин Паундс, но вие имате ли представа от цената на нашата услуга, на сигурността, която предлагаме?
— Не и не ме интересува, господин Грант. Виждате ли, парите нямат значение. Само спокойствието е важно, съгласен ли сте? Миналата седмица моят съсед — а той живее през три врати от бившия президент — претърпя взломна кражба. Взели са му много ценни неща. Не искам да чакам това да се случи и на мен. В наши дни няма сигурно място. Дори алармената инсталация не е била пречка за онези типове…
— Наистина жалко, господин Паундс — каза Грант с неприкрита нотка на въодушевление в гласа. — Не знаех, че вече стават и такива неща в Бел Еър. Но според мен вие сте избрали оптималния план за действие. Нека седнем при бюрото ми да поговорим. Искате ли кафе или може би малко бренди? То си е време за по едно питие, разбира се. Пък това е една от малките услуги, които ние предлагаме, за разлика от банките.
Грант се засмя на това място, но тихичко, клатейки глава нагоре-надолу. Бош отклони поканата и служителят седна, придръпвайки стола към себе си.
— А сега нека ви обясня принципите, по които работим ние. Тук сме напълно независими от която й да било държавна институция. Мисля, че вашият съсед ще се радва да научи това.
Той намигна на Бош, който запита:
— Съсед ли?
— Бившият президент, разбира се. — Бош кимна и Грант продължи: — Ние осигуряваме дълъг списък от услуги по сигурността както тук, така и за вашия дом, дори и въоръжен ескорт, ако това се наложи. Ние сме абсолютно сигурни…
— Ами какво ще ми кажете за трезора с личните сейфове? — прекъсна го Бош. Той знаеше, че Тран ще излезе от служебната стая всеки момент. Искаше да бъде в трезора дотогава.
— Да, разбира се, трезорът. Както вече сте забелязали, той е изложен пред очите на хората. Стъклената сфера, както я наричаме, е може би най-чудесното откритие във връзка със сигурността. Кой би посмял дай посегне? Та тя е пред погледа на всички двадесет и четири часа в денонощието, точно на булевард „Уилкокс“. Не е ли гениално?