А ако не е била полицията, която е принудила драскача да хвърли флакона? Ако той е видял как пренасят и вкарват трупа в тръбата? Бош си спомни, че Кроули бе споменал за анонимно обаждане, в което някакво хлапе бе съобщило за трупа в тръбата. Дали не се беше обадил драскачът? Бош отнесе флакона обратно в камионетката на техническия екип и подаде плика на Донован.
— Снемете отпечатъци от това — рече той. — Мисля, че е възможно да принадлежи на свидетел.
— Дадено — отвърна Донован.
Бош подкара надолу по хълма, после зави по булевард „Баръм“ и се отправи на север към околовръстното шосе на Холивуд. След като премина прохода Кахуенга, той пое към Вентура, а после зави отново на север по шосето за Сан Диего. Отне му около двадесет минути да измине десетте мили. В неделя движението не беше твърде оживено. Излезе на „Роско“ и измина няколко преки на изток, за да стигне района на Ленгдън, където бе живял Медоус.
Както повечето извънградски общини на Лос Анджелис Сепулведа имаше добра и лоша част. Бош не очакваше да види грижливо поддържани тревни площи с редици от мерцедеси и волво на улицата, на която бе живял Медоус, и не се разочарова. Сградите в района не бяха виждали поддръжка поне от десет години. На прозорците на приземните етажи имаше решетки, а върху вратите на гаражите — изобилие от драсканици. Острата миризма, идваща откъм пивоварната на булевард „Роско“, се носеше из целия квартал. Миришеше като в моряшка кръчма към четири сутринта.
Медоус беше живял в една П-образна жилищна кооперация, построена някъде в средата на петдесетте години, когато миризмата на хмел все още не е изпълвала въздуха наоколо, нямало е апаши на всеки ъгъл и хората в квартала още са хранели надежди. В средата на вътрешния двор имаше басейн, който отдавна не беше пълен освен с пясък и боклуци. Около него едва се забелязваше ивица от кафява трева, която се сливаше с мръсния цимент. Медоус беше живял в един от ъгловите апартаменти на сградата. Докато изкачваше стъпалата и вървеше по терасата отпред, Бош чуваше постоянното бучене, идещо откъм шосето. Вратата на апартамент № 75 беше отключена. Отваряше се навътре, за да влезе човек в неголяма стая, служеща едновременно за всекидневна, трапезария и кухня. Едгар се беше облакътил върху един плот и пишеше нещо в тефтерчето си.
— Хубаво местенце, а? — рече той.
— Аха — рече Бош и се огледа наоколо. — Никой ли няма вкъщи?
— Няма. Разговарях със съседката и тя каза, че не била виждала никой да се мярка от онзи ден насам. Човекът, който живеел тук, й казал, че се казва Фийлдс, а не Медоус. Хитро, а? Жената казва, че живеел самичък. Тук бил от около година и повечето време прекарвал сам. Това е всичко, което знаела.
— Показа ли й снимката?
— Аха, позна го. Макар че никак ней се понрави да гледа снимка на мъртвец.
Бош тръгна из късия коридор, който водеше към банята и спалнята.
— Ти ли отвори външната врата? — запита той.
— Не беше заключена. Без майтап. Чукам аз няколко пъти и тъкмо се каня да сляза долу до колата за инструментите, когато натиснах бравата — просто ей тъй…
— И тя се отвори?
— Отвори се.
— Говори ли с хазяйката?
— Нямаше я. Би трябвало да е тук, но сигурно е излязла да обядва или да прасне един шприц. Май всички, които видях тук наоколо, се боцкат.
Бош се върна във всекидневната и се огледа. Не че имаше кой знае какво за гледане. До едната стена стоеше диван, покрит със зелена кувертюра от изкуствена материя, а до отсрещната — тапицирано кресло. На килима до креслото стоеше малък телевизор. Насред трапезарията имаше гола маса с пластмасово покритие и три стола около нея. Четвъртият стоеше до стената. Бош се загледа в ниската масичка пред дивана, чиято повърхност беше изгорена от цигари. Върху нея имаше препълнен с фасове пепелник и книжка с кръстословици. Около пепелника лежаха разхвърляни карти като от току-що прекъсната игра. Имаше и телевизионен справочник за седмицата. Бош не знаеше дали Медоус беше все още пушач, но помнеше, че у него не бяха намерени цигари. Мислено отбеляза, че трябва да провери това по-късно.
— Хари — рече Едгар, — някой е идвал тук преди нас. Не само че са отворили вратата, ами цялото жилище е било претърсено. Пипали са що-годе внимателно, но все пак се познава. Иди виж леглото и скрина и ще разбереш какво искам да кажа. Аз ще потърся пак хазайката.
Едгар излезе, а Бош прекоси отново всекидневната, за да влезе в спалнята. Вътре той откри двойно легло без горна табла, опряно о стената. Едно тъмно мазно петно контрастираше с бялата стена там, където Медоус си беше опирал главата, седейки в леглото. Срещу леглото до стената имаше стар скрин с шест чекмеджета, а отстрани стоеше простичко нощно шкафче с лампа отгоре. В стаята нямаше нищо друго, дори и огледало.