Усмивката на Грант изразяваше неговия триумф. Той леко кимна в усилието си да получи съгласието на слушателя.
— Ами отдолу? — запита Бош и устата на човека се сви бързо в тънка черта.
— Господин Паундс, не очаквайте от мен да ви открия нашите мерки за сигурност по отношение на сградата. Обаче бъдете спокоен и повярвайте, че трезорът ни е непроникваем. Казано между нас, няма да намерите в този град банков трезор с толкова много бетон и стомана в пода, стените и тавана. Ами електрониката? Не бихте могли — простете за израза — да си пуснете душата насред помещението, без да задействате звуковия, топлинния или улавящия движенията сензор.
— Може ли да го видя?
— Трезора ли? — Естествено.
— Разбира се.
Грант си оправи сакото и поведе Бош към трезора в ролята си на домакин. Стена от стъкло и две автоматично затварящи се врати, посредством които евентуалният нежелан посетител попадаше в капан, отделяха полукръглото помещение с трезора от останалата част на хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Грант махна с ръка към стъклото и рече:
— Двупластово, термично обработено стъкло. Между двата стъклени листа има високочувствително на вибрации фолио. Същото е поставено и на всички прозорци отвън. На практика стаята с трезора е запечатана отвсякъде с два пласта дебело около инч стъкло.
Използвайки ръцете си като модел, който показва наградите за предстоящо състезание игра, Грант описа предназначението на едно устройство с формата на кутия, монтирано до първата врата на камерата капан. То имаше размерите на нощно шкафче, а горната му повърхност беше покрита с бяла пластмаса. В средата имаше кръг, в който с черна линия бяха очертани контурите на човешка ръка с разперени пръсти.
— За да влезе в помещението с трезора, човек трябва да е вкарал предварително в компютъра параметрите на ръката си с костната й структура. Нека ви покажа.
Той постави дясната си ръка в очертания контур. Устройството започна да бръмчи и белият лист пластмаса бе осветен отвътре. После един светлинен лъч премина през ръката на Грант, сякаш това беше ксероксмашина.
— Рентгенов лъч — каза Грант. — Много по-добре е от всякакви отпечатъци от пръсти, пък и компютърът обработва всичко само за шест секунди.
След шест секунди машината наистина издаде къс звук „биип“ и първата врата на камерата капан се отвори.
— Виждате ли, тук ръката ви се превръща в личен подпис, господин Паундс. Няма нужда от имена. Давате някакъв код на своя сейф и оставяте костната структура на ръката си във файла на програмата при нас. После са ви необходими шест секунди.
Зад гърба си Бош дочу гласа на Синия костюм, този, когото бяха нарекли Ейвъри.
— А, господин Лонг, свършихме ли?
Бош се огледа и видя Трай, който се появи на вратата. Сега той държеше сам куфарчето, а един от охраната носеше Касетата от сейфа. Другият бодигард погледна право към Бош. Хари се обърна отново към Грант и рече:
— Може ли да влезем?
Той последва служителя в камерата капан. Вратата зад тях се затвори. Озоваха се в малка стаичка със стоманени стени и с размерите на две телефонни кабини. От другата страна имаше втора врата, зад която стоеше пак въоръжен пазач.
— Тази схема заимствахме от лосанджелиския окръжен затвор — каза Грант. — Вратата пред нас не може да се отвори, докато тази зад нас не се затвори и заключи. Въоръжената ни охрана, Моори, извършва последния оглед и отваря следващата врата. Виждате, че сме съчетали електрониката с човешките способности, господин Паундс. — Той кимна на Моори, който отвори втората врата на камерата капан. Бош и Грант влязоха в преддверието на трезора. На Хари не му се занимаваше да споменава, че току-що е преодолял успешно сложната охранителна система, възползвайки се от охотата на Грант да се изфука и разказвайки покъртителната история с адреса си в Бел Еър.
— А сега влизаме в трезора — рече Грант, разпервайки ръце като гостоприемен домакин.
Самият трезор беше по-голям, отколкото Бош си беше представял. Не беше широк, но се простираше доста навътре в сградата „Джей К. Сток“. По протежение на двете стени имаше вратички на лични сейфове, също и от двете страни на издигащата се по средата на коридора стоманена конструкция. Двамата мъже тръгнаха по лявата пътека, а Грант обясни, че сейфовете в средата били за депозити с по-голям обем. Бош забеляза, че вратичките им бяха доста по-големи от тези на сейфовете в стените. През някои дори можеше да влезе човек. Грант забеляза, че Бош се взира в тях и се усмихна.