— Това какво?
— Ами това, което им трябва, не знам. Каквото и да търсеха, намериха го. Мисля, че следяха онзи тип, а той остави нещо на съхранение. Тук има трезор, един такъв голям и се вижда през витрината…
— Да, да, знам за какво говориш.
Измина доста време, преди Ървинг да заговори, и Люис, понеже беше приключил с доклада си, предпочете да чака, без да се намесва. Стоеше и мечтаеше за мига, в който ще щракне белезниците около китките на Бош зад гърба му и ще го прекара пред телевизионните камери. Ървинг прочисти гърло.
— Не зная какъв им е планът — рече заместник-начални-кът, — обаче искам да останете там. Ако тази вечер не се приберат вкъщи, и вие няма да си ходите. Ясно?
— Да, сър.
— Щом са пуснали мерцедеса да замине, значи тяхната цел е трезорът. Вероятно ще поставят хранилището под наблюдение. А вие от своя страна ще продължите да държите тях под наблюдение.
— Да, шефе — каза Люис, макар още да беше зареян в мечтата си.
Следващите десет минути Ървинг прекара в инструктиране на своите детективи и в развиване на теорията си за това, какво става при „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Люис извади бележник и писалка и набързо нахвърля някои бележки. Накрая на едностранния диалог Ървинг гласува доверие на Люис, давайки му домашния си телефон, и рече:
— Не предприемайте нищо без моето изрично нареждане. Можеш да ме търсиш на този номер по всяко време, денем Или нощем. Ясно ли е?
— Да, сър — отвърна Люис припряно.
Ървинг затвори, без да каже нито дума повече.
Бош остана да чака в приемната, без да каже на Грант на някой от другите служители какво става, докато не пристигна Уиш. Мъжете седяха зад смешните си натруфени бюра и гледаха с отворени уста. Когато Еленър дойде до вратата, тя се оказа заключена. Еленър показа служебната си Карта и пазачът я пусна да влезе в приемната.
Служителят на име Ейвъри отвори уста да каже нещо, но Бош го изпревари:
— Това е агентът от ФБР Еленър Уиш. Тя е с мен. Сега двамата ще влезем в една от служебните ви стаички, за да проведем поверителен разговор. Това ще отнеме само около минута. Ако тук има някой шеф, искаме да говорим с него веднага щом излезем.
Все още шашардисан, Грант посочи втората врата от редицата. Бош влезе в третата, а Уиш го последва. Той затвори вратата пред очите на тримата служители и я заключи отвътре.
— Е, какво става? Не зная какво да им кажа на тия отвън — рече Бош тихо, докато оглеждаше около бюрото и двата стола в стаичката за хвърлена хартийка или нещо от този род, което Тран по погрешка можеше да е оставил след себе си. Нямаше нищо. Той издърпа чекмеджетата на махагоновото бюро. Вътре имаше писалки, моливи, пликове и сноп-чета хартия. Нищо друго. Върху масичката до отсрещната стена видя факс, който не беше включен.
— Ще седим и ще чакаме — рече тя, говорейки много бързо. — Рурки каза, че подготвял тунелен екип. Ще влязат вътре да се поогледат. Най-напред щели да вземат плановете на канализационната мрежа, за да видят кое как е там долу. Така ще преценят кое е най-доброто място за започване на тунел и ще тръгнат от него. Хари, наистина ли мислиш, че ще излезе нещо от всичко това?
Той кимна. Искаше дай се усмихне, но не го направи. Въодушевлението му беше заразително.
— Успял ли е да пусне „опашка“ след Тран навреме? — запита Бош. — Между другото тук го познават като господин Лонг.
На вратата се почука и нечий глас каза:
— Извинете. Извинете…
Бош и Уиш не му обърнаха внимание.
— Тран, Бок, сега пък Лонг — каза Уиш. — Не знам за „опашката“. Рурки каза, че ще се опита. Дадох му номера на колата и му казах къде е паркирана. По-късно ще разберем какво е станало. Той каза, че също така щял да изпрати екип който да ни помага при наблюдението. В осем часа трябва Да се срещнем с хората в гаража отсреща през улицата. Какво ти обясниха на теб тези тук?
— Още не съм им казал какво става.
Отново се почука, този път по-силно.
— Е, тогава нека идем да се видим с шефа им.
Собственикът и изпълнителен директор на хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ се оказа бащата на Ейвъри Мартин Б. Ейвъри III. Той беше от класата на своите клиенти и искаше всеки да го знае. Имаше собствен кабинет в дъното на коридора с вратите. Зад бюрото му висеше колекция от поставени в рамки фотографии, които разкриваха обстоятелството, че той не е просто един от многото парвенюта, които се увъртат около богаташите. На тези снимки Ейвъри III беше с няколко от президентите на САЩ, с един-двама филмови магнати и представители на английския кралски двор. Имаше и една с принца на Уелс, направена по време на езда, макар Ейвъри да беше доста широчък в талията и тесен в раменете, та не приличаше на голям ездач.