Выбрать главу

В осем часа процесия от три автомобила, от които последният беше патрулна кола от Бевърли Хилс, мина рампата и прекоси празното пространство на паркинга до мястото, където стояха Бош и Уиш.

— Е, ако нашите момчета от тунела имат съгледвач в някоя от онези високи сгради и той е забелязал този малък парад, можеш да се обзаложиш, че в този момент ги изважда навън — рече Бош.

От двете необозначени коли слязоха Рурки и още четирима мъже. Бош успя да определи по костюмите им, че тримата бяха агенти. Костюмът на четвъртия беше малко поизносен, джобовете му издути като тези на Бош. Той носеше тръба от картон. Хари реши, че това трябва да е инспекторът от канализационната служба, за когото Уиш спомена, че трябвало да дойде. Трима униформени полицаи от Бевърли Хилс, единият от които с капитански нашивки на яката, слязоха от патрулната кола. Капитанът също носеше руло хартия.

Всички се събраха при колата на Бош и използваха покрива на купето като маса за съвещания. Рурки даде няколко бързи инструкции. Тримата от полицейския участък на Бевърли Хилс присъстваха само защото операцията се извършваше на територията под тяхна юрисдикция. Междуведомствена куртоазия, както обясни Рурки. Те присъстваха и защото хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ имаше договор с местния Отдел за охрана на търговската дейност при полицейското управление. Само щели да наблюдават, каза Рурки, а по-късно, ако се наложи да потърсят помощта им, ще ги извикат отново. Двама от агентите на ФБР, Хенлън и Хоук, щели да останат за нощното наблюдение при Бош и Уиш. Рурки искаше хранилището да бъде наблюдавано поне от два различни ъгъла. Третият агент беше специалист от техническия екип на ФБР. Последният мъж, Ед Гиърсън, беше инспекторът от канализационната служба.

— И така, нека уточним плана за предстоящата битка — обяви Рурки, след като свърши с представянето. Той взе от Гиърсън картонената тръба, без да го пита, и измъкна от нея навит на руло проектантски чертеж. — Това е копие от схемата на канализационната мрежа на околността. На нея има отбелязани всички главни линии, отклонения и подземни кабели. От нея можем да разберем какво точно има под нас.

Той разстла сивия лист с нанесените по него сини линии върху покрива на колата. Трите ченгета от Бевърли Хилс застъпиха с лакти другия край. В гаража вече притъмняваше и затова агентът от техническия екип, Хелър, измъкна едно фенерче с големината на писалка, което плисна изненадващо широк и ярък сноп светлина върху чертежа. Рурки извади писалка от джоба на ризата си и започна да дърпа върха й, докато се превърна в показалка.

— Така, значи ние се намираме… ето… — Преди той да успее да открие мястото, Гиърсън се протегна и постави пръст върху картата в осветения кръг. — Да, точно тук — рече Рурки и удостои Гиърсън с един поглед, който казваше: „Я не се ебавай с мен.“ Раменете на човека от канализационната служба сякаш се поприведоха под износеното сако.

Всички около колата се наведоха, за да виждат по-добре разстланата върху покрива схема.

— Хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ се намира ето тук — рече Рурки. — А трезорът е точно на това място. Може ли да погледнем вашия план, капитан Ороско?

Ороско, който беше сложен като обърната обратно пирамида, с широки плещи и тесен таз, разтвори своя чертеж върху този на Гиърсън. Това беше копие от схемата, която Ейвъри III беше показал на Бош и Уиш по-рано.

— Три хиляди квадратни фута е площта на трезора — рече Ороско, очертавайки с пръст територията по схемата. — Покрай стените са разположени малките сейфове, а в средата големите. Ако онези хора се намират там долу, те биха могли да излязат на една от пътеките, значи става дума за една площ от около шейсет фута, в рамките на която биха могли да проникнат през пода.

— А сега, капитане — рече Рурки, — ако вдигнете вашата схема и се върнем обратно на проектантския чертеж, можем да определим зоната на проникване ето тук. — С един жълт маркер той очерта пода на трезора върху чертежа. — Ръководейки се от това, можем да огледаме подземните съоръжения, които предлагат най-близък достъп до мястото. Какво мислите вие, господин Гиърсън?