Гиърсън се наведе над покрива на колата още малко и захвана да разглежда чертежа. Бош също се наведе. Видя Дебелите линии, които вероятно представляваха главните отсечки на канализационната мрежа, насочени в посока из-ток-запад. Точно тях щяха да използват тунелните бандити. Той забеляза, че линиите съвпадаха с повечето главни улици: „Уилшайър“, „Олимпик“, „Пико“ и т.н. Гиърсън посочи линията, съвпадаща с „Уилшайър“, и каза, че каналът минавал на девет метра под земята и бил толкова широк, че вътре можел да влезе дори камион. Човекът от канализационната служба проследи с пръст уилшайърската линия десет преки на изток, чак до „Робъртсън“, под която улица минавало първото по-главно отклонение в посока север-юг. От тази пресечка, каза той, имало около миля на юг до дренажното открито корито, което вървяло успоредно с шосето за „Санта Моника“. Входът на канала откъм коритото бил широк колкото врата на гараж и на него имало само една телена врата с катинар.
— Бих казал, че тъкмо оттам ще влязат — рече Гиърсън. — Същото е, като да се движиш по улиците отгоре. До „Уилшайър“ се стига по „Робъртсън“, само завиваш наляво и си в рамките на жълтата линия, дето я очертахте — на трезора. Но не мисля, че ще започнат да копаят тунела от уилшайърската линия.
— Не ли? — рече Рурки. — Как така?
— Много е оживено — каза Гиърсън, усещайки, че той беше човекът, който имаше отговори на възникващите въпроси и девет чифта очи гледаха към него. — В главните линии имаме наши хора почти през цялото време, които проверяват за пукнатини, запушвания и други проблеми от тоя сорт. Уилшайърската линия е най-главната в района, както и булевардът отгоре. Ако някой пробие дупка в стената, тя ще бъде забелязана. Разбирате ли?
— Ами ако успеят някак да прикрият дупката?
— Говорите за това, което бяха направили преди година във връзка с онзи обир в центъра ли? О, да, този номер биха могли да изпробват отново другаде, но точно на уилшайърската линия шансът да бъдат забелязани е голям. Ние вече оглеждаме за неща от този сорт. Пък и както вече казах, по тази линия има оживено движение.
Настъпи тишина, докато всички осмислят чутото. Само моторите на колите работеха.
— Къде тогава биха почнали да копаят, господин Гиърсън, за да се доберат до трезора? — рече Рурки накрая.
— Там долу има толкова много разклонения. Да не мислите, че и на нас не ни е минавала някоя мисъл от време на време, когато работим отдолу. Разбирате ме, нали? Идеалното престъпление и прочие. Аз самият съм се улавял да мисля по този въпрос, особено след като прочетох за онази работа от миналата година. Смятам, че ако това е трезорът, който тези типове искат да оберат, те ще постъпят точно както ви казах: ще минат по „Робъртсън“ и после по „Уилшайър“. Но след това смятам, че ще се отклонят по един от сервизните тунели, за да не попаднат на нашите хора. Сервизните тунели са от метър до метър и половина широки, кръгли и има достатъчно място за работа в тях, както и за пренасяне на оборудване. Могат да използват за захранване на машинарията си енергосистемите на сградата.
Той проследи с пръст няколко от по-тънките линии на чертежа.
— Ако процедират правилно — продължи Гиърсън, — най-доброто, което могат да направят, е да влязат с коли през онзи вход до шосето, да докарат оборудването си до уилшайърската линия и после да навлязат в отбелязаната зона. Разтоварват екипировката си, скриват я в някой от сервизните тунели, а после изкарват колите си обратно навън. Връщат се пеш и започват работа в сервизния тунел. Дявол да го вземе, та те биха могли да работят там пет, шест седмици, преди на някой от нашите да му се наложи да влезе точно в това отклонение.
Бош все още си мислеше, че всичко звучи твърде просто.
— Ами тези, другите главни линии? — запита той, сочейки „Олимпик“ и „Пико“ на картата. От дебелите линии се отклоняваха множество малки — вероятно сервизни тунели и минаваха под трезора. — Не могат ли да използват един от тези и да минат фактически зад трезора?
Гиърсън натисна долната си устна с палец и рече:
— Хубаво. Може и така. Въпросът обаче е, че по тези отклонения не могат да стигнат толкова близо до трезора, колкото ако идват откъм „Уилшайър“. Разбирате ли? Защо им трябва да копаят тунел, дълъг сто метра, като могат да минат с тридесетметров?
На Гиърсън очевидно му хареса да държи думата, както и обстоятелството, че знае повече от тези с копринените костюми около него. Току-що завършил речта си, той се олюля назад на пети с доволно изражение на лицето. Бош разбира-Ще, че човекът вероятно е прав по всеки един детайл.