— Господа, гледайте да не се издъните. Ако го направите, моето управление и аз няма да пестим критиката си нито подробностите по това, което се е говорило тук тази вечер. Лека нощ.
Той се обърна и се отправи към патрулната кола. Двамата униформени го последваха, без да им беше казано да го правят. Когато полицейската кола зави зад рампата, Рурки рече:
— Е, чухте човека. Този път не трябва да се дъним. Някой друг иска ли да предложи нещо?
— Какво ще кажете за това да оставим хора вътре в трезора и да ги изчакаме да излязат? — каза Бош. Той още не беше обмислил предложението си, а го каза веднага щом му хрумна.
— Не — каза човекът от техническия екип на ФБР. — Поставим ли хора вътре, те ще бъдат в капан. Нямат шансове да излязат отникъде. Аз дори не бих питал своите хора за доброволци.
— Могат да бъдат наранени от взрива — допълни Рурки. — Няма как да знаем предварително къде и кога ще излязат горе.
Бош кимна. Бяха прави.
— Можем ли да отворим трезора и да влезем веднага щом узнаем, че са излезли? — запита един от агентите. Бош не можеше да си спомни дали това беше Хенлън или Хоук.
— Да, има начин таймлокът да бъде преодолян — каза Уши — Само ще трябва да извикаме Ейвъри, собственика, отново тук.
— От това, което Ейвъри каза, ми се струва, че ще отнеме доста време — рече Бош. — Твърде бавно се отваря. Ейвъри да изключи таймлока, но става дума за тежка два тона Ерата, която се отваря от собствената си тежест. В най-добрия случай ще отнеме половин минута. Може би по-малко, но все пак те ще имат възможност да се подготвят, за да ни посрещнат, онези отвътре. Рискът е същият, както ако ги нападнем откъм тунелите.
— Какво ще кажете за заслепяващ взрив? — рече един от агентите. — Отваряме малко вратата на трезора и хвърляме вътре заслепяваща граната. После влизаме и ги пипваме.
Рурки и агентът от техническия екип поклатиха глави едновременно.
— Не става по две причини — каза агентът. — Ако са поставили взрив в тунелите, както смятаме, че са направили, гранатата би могла да детонира взривателите. Ще видим как булевард „Уилшайър“ потъва на девет метра, а не искаме това да стане. Помислете само колко хартия трябва да изпишем после.
Когато никой не се усмихна, той продължи:
— Второ, става дума за стая от стъкло все пак. Положението ни вътре не може да бъде сигурно. Ако имат и съгледвач, изгубени сме. Ние смятаме, че ще прекъснат радиовръзката, когато излязат навън. Но ако това не стане и този съгледвач им каже, че сме там и ги чакаме? А може и те да са приготвили нещо, което да ни подхвърлят, докато ние подхвърляме на тях.
Рурки допълни казаното със свои собствени възгледи:
— Дори да оставим съгледвача. Вкараме ли един екип от ФБР в оная стъклена стая, и бандитите ще могат да гледат всичко по телевизията. Всяка телевизионна станция от Лос Анджелис ще докара камерите си отпред на тротоара, та движението ще бъде блокирано чак до „Санта Моника“. Ще се получи истински цирк. Забравете това. Техническият екип Ще влезе в тунелите с Гиърсън, ще проучи обстановката вътре и ще блокира изходите към шосето. Ще ги изчакаме да Излязат и тогава ще ги ударим на наша територия. Това е.
Агентът кимна и Рурки продължи:
— Започвайки от тази вечер, ще поставим двадесет и чети-Ри часово наблюдение на трезора отвън. Искам Уиш и Бош Да останат от тази страна на сградата, а Хенлън и Хоук ще отидат на улица „Ринкон“, за да наблюдават вратата. Ако забележите, че става нещо, искам да ме уведомите веднага, а аз ще известя екипа от Бюрото да бъде готов за действие. Ако е възможно, използвайте градски телефони. Не сме сигурни дали не ни подслушват. Вие, които оставате да наблюдавате, ще трябва да си измислите код за говорене по радиото. Всички разбраха ли това?
— Ами ако се задейства алармата? — запита Бош. — През тази седмица това е ставало три пъти.
Рурки помисли за момент и рече:
— Ще се оправяте както знаете. Извикайте управителя, Ейвъри, или който и да е при вратата, включете алармата отново, а после го изпратете обратно. Аз ще се свържа пак с Ороско и ще му кажа да изпрати своите патрули при сигнал на алармата. Ще оправим някак нещата.
— Ейвъри ще бъде повикан — рече Уиш. — Той вече знае какво според нас ще стане тук. Как да постъпим, ако поиска да отвори трезора, да огледа вътре?
— Не му позволявайте. Толкова е просто. Трезорът е негов, но и неговият живот ще бъде в опасност. Можем да избегнем това.
Рурки огледа лицата наоколо. Нямаше повече въпроси.
— Значи така. Искам всички да заемат позициите си до деветдесет минути. Така вие от „нощната смяна“ ще имате време да ядете, да пикаете, да пиете кафе и прочие. Уиш, искам да ми докладваш по телефона в полунощ и в 6:00 сутринта. Ясно?