— Значи нямаме много време. Според мен ще се приготвят за работа, но няма да започнат разбиването, преди да са изключили алармата. Можем да забавим малко изключването, но не чак толкова, че да станат подозрителни и да офейкат, готови, разбира се, за сблъсък с нашите хора от канализацията.
Той слезе от колата и погледна назад към Еленър.
— Включи предавателя. Кажи на онези двамата да стоят в готовност, после изпрати съобщение на екипа от засадата. Кажи им, че според нас в трезора има хора.
— Те ще поискат да разберат защо Рурки не им се обажда лично.
— Измисли нещо. Кажи им, че не знаеш къде е Рурки.
— А ти къде отиваш?
— Да посрещна патрула, който ще се яви на повикването от алармата. Ще ги накарам да извикат Ороско.
Той затръшна вратата и се отправи пеш към рампата. Еленър се обади по радиостанцията, както й беше казал.
Когато Бош наближи хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“, той извади калъфа със значката си, прегъна го на обратно и го закачи на горния джоб на сакото си. Зави зад ъгъла на стъкленото помещение и изкачи на бегом няколкото стъпала точно в момента, в който една патрулна кола от участъка на Бевърли Хилс спря до бордюра с пусната синя лампа, но с изключена сирена. Двама полицаи слязоха от нея, измъквайки палките си от пластмасовите калъфи на вратите на колата и ги напъхаха в специалните халки на коланите си. Бош се представи, каза им какво прави там и помоли да предадат съобщение на капитан Ороско колкото могат по-бързо. Едно от ченгетата каза, че собственикът, Ейвъри, бил извикан, за да изключи алармата, а те идвали само за проверка. Изпълнявали си задълженията. Познавали собственика, понеже това била третата фалшива тревога за седмицата. Казаха също, че имали нареждане да се обадят в дома на Ороско, ако нещо стане, независимо от времето.
— Да не искате да кажете, че този път тревогата не е била фалшива? — запита единият униформен на име Онага.
— Не сме сигурни — рече Бош. — Искаме обаче да оправим всичко, както ако е била фалшива. Собственикът пристига и вие заедно с него нагласявате алармената инсталация. После всички си отиват по пътя. Разбирате ли? Спокойно и тихо. Сякаш нищо не е станало.
— Разбираме добре — рече другото ченге. Медната плочка на горния му джоб казваше „Джонстън“. Придържайки палката към колана си, той се отправи обратно към патрулната кола, за да се обади на Ороско.
— Ето го и господин Ейвъри — каза Онага.
Един бял кадилак плавно спря до бордюра зад патрулната кола от Бевърли Хилс. Ейвъри III, облечен в розова спортна риза и памучни панталони, слезе и тръгна нагоре по стъпалата. Позна Бош и го поздрави по име.
— Има ли проникване в трезора?
— Господин Ейвъри, мислим, че нещо може би става тук, но още не сме сигурни. Трябва време, за да проверим. Това, което искаме от вас, е да отворите вашия офис, да направите една обиколка вътре, както винаги и както сте постъпили при предишните фалшиви тревоги през седмицата. После нагласете отново алармената система и заключете.
— Толкова ли? Ами ако…
— Господин Ейвъри, искаме от вас да се качите в колата си и да си заминете, както сте постъпили предишните пъти, сякаш се връщате вкъщи. Обаче вие ще завиете зад ъгъла и Ще спрете при „Дарлингс“. Влезте вътре и си поръчайте кафе. Аз или ще дойда лично да ви кажа какво е станало, или ще пратя човек да ви извика. Искам сега да се успокоите. Каквото и да стане, ние ще се справим със ситуацията. Имаме и Други наши хора наблизо, които наблюдават, но искаме отстрани всичко да изглежда, сякаш сме решили, че и този път тревогата е фалшива.
— Разбирам — рече Ейвъри, изваждайки ключове от джоба си. Той пристъпи към входната врата и я отключи. — Между другото това не е алармата на самия трезор, дето звъни, а външната аларма, която се е задействала от вибрациите на стъклените стени на трезора. Сигурен съм, защото звучи Различно.
Бош си помисли, че онези от тунела сигурно са успели да изключат алармата на трезора, като не са съобразили, че външната е на отделно захранване.
Онага и Ейвъри влязоха вътре, а Бош ги последва. Докато Хари оглеждаше внимателно за пушек и душеше въздуха за кордит, без да беше видял или усетил нещо все още, влезе Джонстън. Бош постави пръст върху устните си, за да предупреди служителя да не се опитва да надвика шума от алармата. Джонстън кимна, постави длан до ухото на Хари и му каза, че Ороско щял да бъде при тях най-много след двадесет минути. Живеел в Долината. Бош кимна с надежда, че няма да е твърде късно.
Алармата утихна, а Ейвъри и Онага излязоха от офиса на собственика във фоайето, където Джонстън, и Бош ги чакаха. Онага погледна Бош и поклати глава, че всичко си е на мястото.