Шумът на движението се усилваше, ставаше и все по-светло. Бош вдигна нагоре прибора за нощно виждане и забеляза конични стълбове от синкава светлина, спускащи се отгоре На всеки тридесетина метра, които идеха от сифоните на Улицата. Скоро той стигна до една подземна пресечка, където водата от неговия канал се смесваше с тази, идеща от другата посока. Там Бош се прилепи към стената на тунела и бавно надзърна зад ъгъла. Не чу, нито видя някого. Не знаеше в каква посока да се отправи този път. Делгадо би могъл да е тръгнал по което и да е от трите възможни направления. Бош реши да следва новото отклонение надясно, понеже смяташе, че то ще го изведе по-далеч от засадата на екипа от ФБР.
Не беше направил повече от три крачки в новия тунел, когато отпред долетя силен шепот.
— Арти, ще се справиш ли? Побързай, Арти. Хайде.
Бош замръзна. Гласът идеше от мъртвилото на пет-шест метра напред. Но той не виждаше никого. Разбра, че приборът за нощно виждане, който носеше — „оранжевите очи“, — го беше предпазил от попадане в засада. Но това прикритие нямаше да трае дълго. Ако приближеше повече, Делгадо щеше да разбере, че не е Франклин.
— Артии! — Гласът този път беше по-остър. — Хайде, идвай!
— Ида — прошепна Бош. Той направи една крачка напред и веднага разбра инстинктивно, че номерът не беше минал. Делгадо сигурно се беше усетил. Бош се хвърли напред, вдигайки автоматичната пушка, докато падаше.
Отпред и вляво забеляза някакво раздвижване, после блесна дуло. Шумът от автоматична стрелба отекна глухо в бетонния тунел. Бош отвърна на огъня и остана с пръст на спусъка, докато не чу подавача да изтраква на празно след последния патрон. Ушите му пищяха, но успя да установи, че Делгадо или който и да беше там отпред, също бе спрял да стреля. Бош го чу да поставя нов пълнител на оръжието си, а после бягащи стъпки отекнаха по сухия под. Делгадо сменяше позицията си и се отправяше в друг тунел някъде напред. Хари скочи и го последва, сваляйки празния пълнител от взетото „назаем“ оръжие и заменяйки го с резервния в движение.
След двадесетина метра стигна до разклонение. Спомагателната тръба беше с диаметър около метър и половина и Бош трябваше да преодолее височината й, за да влезе в нея. Дъното й беше покрито с черна плесен, но вода нямаше. На пода лежеше един празен пълнител от М-16.
Бош беше уцелил тунела, но вече не чуваше стъпките на Делгадо. Той се отправи бързо напред в тръбата. След трийсетина секунди стигна до наклонен участък, който беше й слабо осветен. Оттам се озова в разпределителна камера. На отсрещната стена се виждаше входът на тръбата, която продължаваше по-нататък. Бош нямаше друг избор, освен да продължи, този път движейки се под значителен наклон. Измина нови петдесет метра, преди да види, че линията, която следваше, се включва в по-широк тунел — главна линия. Чуваше отпред и течащата вода.
Бош установи късно, че се движи твърде бързо, за да може да спре. Изгубвайки почва под краката си, докато се пързаляше към изхода на тръбата върху плесента, на Хари му стана ясно, че беше последвал Делгадо в някакъв капан. Той заби пети в черната тиня в един безполезен опит да спре. Вместо това обаче излетя с краката напред и разперени, търсещи опора ръце, за да се приземи насред новия тунел.
Стори му се странно, но първо усети куршума да разкъсва дясното му рамо, преди да беше чул изстрела. Усещането беше, сякаш отгоре се беше спуснало въже с кука накрая, която го беше закачила за рамото и го беше дръпнала силно назад, докато падне.
Той изтърва пушката и му се стори, че сякаш пада от сто метра височина. Разбира се, съвсем не беше така. Подът на тунела с няколкото сантиметра вода се издигна като стена, която се стовари върху тила му. Приборът за нощно виждане падна и Хари остана да гледа тъпо и с безразличие искрите, пръскащи се над него, и куршумите, забиващи се в стената отзад.
Когато дойде на себе си, имаше чувството, че е бил в безсъзнание часове наред, но бързо осъзна, че са минали само няколко секунди. Изстрелите още ечаха в тунела. Усети миризма на кордит. Отново чу бягащи стъпки. Отдалечават се, помисли си Хари с надежда.
Претърколи се в тъмното във водата и започна да опипва с ръце наоколо, за да открие автоматичната пушка и прибора за нощно виждане. Скоро се отказа и реши да извади своето оръжие. Кобурът му се оказа празен. Той се изправи до седнало положение и се придърпа назад до стената. Установи, че ръката му е безчувствена. Куршумът беше засегнал рамото му в най-високата точка и по цялата ръка, от раната чак До края на пръстите му, се разнасяше тъпа болка. Чувстваше и кръвта как тече надолу под ризата му към гърдите и по ръката. Тя беше като едно топло противостояние на студената вода под краката му.