Погледът на Бош се замъгли. Искаше му се да зададе въпрос, но не можеше да образува думи. В тунела се появи друга светлина и на Хари му се стори, че чува глас. Един женски глас, който му казваше, че всичко е наред. После му се стори, че вижда лицето на Еленър Уиш, което ту влизаше, ту излизаше от фокус. После отплува в тъмнината. Една мастилена тъмнина беше последното нещо, което видя.
ЧАСТ ОСМА
Неделя, 27 май
Бош сънуваше, че се намира в джунглата. Там беше и Медоус, и всичките войници от фотоалбума на Хари. Стояха около една дупка в дъното на покрития с шума окоп. Мъгла беше покрила джунглата като увиснал сив балдахин. Въздухът беше топъл и неподвижен. Бош направи снимки на останалите „плъхове“ със своя фотоапарат. Медоус каза, че отивал под земята. „От тъжното, право в тъмното.“ Той погледна Бош през визьора на фотоапарата и рече:
— Помни обета, Йеронимъс.
— Римува се с анонимен — отвърна Бош.
Преди обаче да успее да му каже да не тръгва, Медоус чевръсто се метна с краката напред в дупката и изчезна. Бош се спусна към ръба и погледна надолу, но не видя нищо, само мастилена тъмнина. Някакви лица влязоха във фокус, после отново се изгубиха в мрака. Ето, там бяха Рурки, Медоус, Люис и Кларк. Някъде отзад той дочу глас, който му беше познат, но не можеше да го свърже с конкретно лице.
— Хари, хайде бе, човек. Трябва да поговорим.
И тогава Бош усети силната болка в рамото си, пулсираща чак до лакътя и до врата му. Някой го държеше за лявата ръка и леко го потупваше. Той отвори очи. Беше Джери Едгар.
— Ахаа, ето, това е — рече Едгар. — Нямам много време. Онзи на вратата казва, че щели всеки момент да пристигнат. Освен това смяната му скоро свършвала. Исках да се опитам да поговоря с теб преди онези от пресата. Щях да дойда вчера, ама тук беше фрашкано с копринени костюми. Пък и чух, че през по-голямата част от деня си бил в безсъзнание. Имал си делириум.
Бош само го наблюдаваше.
— При такива случаи — рече Едгар, — както съм чувал, най-добре било да кажеш, че не си спомняш нищо. Нека те си го съчиняват, както решат. Имам предвид, че когато те понадупчат, няма начин някой да ти каже, че лъжеш за това, дето не си спомняш нищо. Просто мозъкът ти блокира, човече, когато тялото претърпи травмиращо поражение. Чел съм го това.
Едва сега Бош осъзна, че се намира в болнична стая, и започна да се оглежда. Забеляза пет или шест вази с цветя. Из стаята се носеше сладникава миризма на гнило. Забеляза също и че на гърдите и кръста си имаше усмирителни колани.
— Намираш се в медицинския център „Мартин Лутър Кинг“, Хари. Докторите казват, че ще се оправиш. Само имат още малко работа по ръката ти. — Едгар сниши гласа си до шепот: — Аз се промъкнах тук незабелязано. Май сестрите тъкмо се сменяха или нещо такова. Ченгето, дето е на вратата, е от уилшайърския патрул, та ме пусна, щот’ май имал къща за продаване, та чул, че аз въртя такива далавери. Казах му, че ще му бутна две точки аванс, ако ме пусне тук за пет минути.
Бош още не беше проговорил. Не беше сигурен дали ще може. Чувстваше се така, сякаш плува върху въздушна възглавница. Трудно му беше да се съсредоточи върху думите на Едгар. Какво значеше това за някакви точки? И как се е озовал в медицинския център „Мартин Лутър Кинг“, близо до Уотс. Последното, което помнеше, беше, че се намираше в Бевърли Хилс. В някакъв тунел. Медицинските центрове в Лос Анджелис или Седарс бяха по-близо.
— Все пак ще се опитам да ти кажа — продължи Едгар — какво става, доколкото мога, преди да са се довлекли копринените костюми и да са почнали да се ебават с тебе. Рурки е мъртъв. Люис е мъртъв. Кларк е много зле, но макар да го крепели като жив труп, чух, че май нямало да го бъде. Щели само органи да използват от него. Щом се появи човек, който да се нуждае от нещо, и ще му дръпнат щепсела. Как би се чувствал, ако ти турят сърцето или окото на тоя задник? Или пък нещо друго? Въпреки всичко, както вече казах, трябва да излезеш от тая работа чист. При всички положения с тази ръка можеш да получиш двайсет процента инвалидност без много зор, понеже е било по време на изпълнение на служебните ти задължения.
Той се усмихна на Бош, който го гледаше с празен поглед. Гърлото на Хари беше пресъхнало и гласът хриптящ, когато най-после се опита да заговори: