— Това са глупости и вие го знаете.
— Не, не са. Някъде дълбоко в себе си го знаеш и ти. Нека те попитам нещо. Защо мислиш, че бяха изтеглени обратно Люис и Кларк по време на онова разследване върху смъртта на Кукловода? И кой мислиш ги отзова?
Когато Бош не отговори, Ървинг кимна с глава:
— Разбираш ли, ние трябваше да вземем решение. По-добре ли ще е един от нашите детективи да бъде оставен да го ръфат вестникарските псета и срещу него да бъде повдигнато обвинение в криминално престъпление, или просто тихичко да го понижим и преместим? — Той остави казаното да постигне някакъв ефект, после продължи: — И още нещо. Миналата седмица Люис и Кларк дойдоха при мен, за да ми разкажат какво си направил с тях. Да ги заключиш с белезници около онова дърво! Много грубо. Обаче те се чувстваха щастливи като две гимназиални клакьорки, които са прекарали вечерта с футболния отвор. Всъщност те бяха хванали натясно и бяха готови да те предадат на пресата точно в този момент. Те…
— Те ме бяха хванали, но и аз ги държах.
— Не. Точно това искам да ти кажа. Двамата дойдоха при мен и ми разказаха историята с „буболечката“ в телефона ти, която си им сервирал. Но въпросът е в това, че те не бяха поставили онова нещо в твоя телефон, както си си помислил. Аз лично проверих. Та това е, което исках да ти кажа. Бяха те стиснали здраво за топките.
— Ами кой тогава… — Бош не можа да продължи. Веднага разбра отговора.
— Аз им казах да изчакат няколко дена. Само да наблюдават, за да видят какво ще стане. Нещо трябваше да се случи. Онези двамата бяха винаги трудни за озаптяване, когато станеше дума за тебе. Прекрачиха границата, когато решиха да се занимаят с онзи човек — Ейвъри — и после му казаха да се върне с тях и да отвори трезора. И си платиха цената за това.
— Ами ФБР, те какво казват за „буболечката“?
— Не знам и няма да ги питам. Ако все пак го направя, те ще кажат: „Каква буболечка?“ Сигурен съм в това.
Бош кимна и изведнъж се почувства изморен от този човек. Една мисъл се опитваше да си проправи път към съзнанието му, а той не искаше да я пусне. Отмести поглед от Ървинг към прозореца. Заместник-началникът му каза още веднъж да помисли за управлението, преди да предприеме каквото и да е, после излезе. Когато се увери, че Ървинг беше слязъл надолу по стъпалата към приемната, Бош за-махна с лявата си ръка и запрати вазата с маргаритки право в отсрещния ъгъл на стаята. Тя обаче се оказа пластмасова и не се счупи. Само водата се разля и цветята се разпиляха. Главата на Гелвин-младши, с лице, което много наподобяваше муцуна на пор, веднага се показа на вратата и бързо изчезна отново. Той не каза нищо, но Бош се впечатли от това, че бяха оставили човек от ОВР да пази пред вратата. Него ли пазеше? Или пък управлението? Бош не успя да си отговори. Той вече така или иначе нищо не знаеше.
Бош бутна настрани недокоснатата чиния с порция месо от пуйка, гарнирано с картофи и някакви царевични бучки, които трябваше да са меки, но не бяха. В болничния порцион беше включен и ягодов кекс с някакъв крем отгоре.
— Изядеш ли това, може никога да не излезеш повече оттук.
Той вдигна очи. Беше Еленър. Стоеше на вратата и се усмихваше. Той отвърна на усмивката й. Не можеше да се въздържи.
— Знам — каза Бош.
— Как си, Хари?
— Добре съм. Ще се оправя. Може да не бия ъперкъти отсега нататък, но ще го преживея някак. Ти как си, Еленър?
— Чудесно — отвърна тя и усмивката й сякаш го разполови на две. — Прекараха ли те през месомелачката днес?
— О, да. Нарязаха ме ситно и ме смляха. Най-добрите и най-умните от моето управление заедно с двама от твоите приятелчета цяла сутрин ме въртяха на шиш. Ей тук има един стол.
Тя заобиколи леглото, но остана права до стола. Огледа се и лека бръчка проряза челото й, сякаш стаята й беше позната отпреди, но беше забелязала, че нещо не е наред.
— Мен също ме разпитваха миналата нощ. Не искаха да ме пуснат да те видя, преди да са свършили с теб. Такива били заповедите. Не искали да се наговорим предварително. Обаче май и без това историите ни съвпадат. Най-малкото не ме викаха втори път, след като са те разпитвали днес. Казаха, че това било всичко.
— Намериха ли диамантите?