— Не са, поне доколкото чух, но те не биха ми казали нищо повече. Два екипа работят по този въпрос от днес, но аз не съм включена в нито един. Ще върша канцеларска работа, докато се поразведри обстановката. Вероятно и в този момент са у Рурки и продължават да ровят.
— Ами Тран и Бин, те решиха ли да сътрудничат?
— Не. Не казват нито дума. Разбрах от един приятел, който е присъствал на разпитите. Не знаели нищо за никакви диаманти. Вероятно са изпратили свои хора да ги търсят и скоро ще се разбере това-онова.
— Къде мислиш, че е скрито съкровището?
— Нямам представа. Всичко това, Хари, някак си ме разтърси. Вече не знам какво мисля за каквото и да е.
В това се включваше и самият той, помисли си Бош. Обаче не каза нищо и скоро в стаята настъпи неловко мълчание.
— Какво се случи, Еленър? Ървинг ми каза, че Люис и Кларк пресрещнали Ейвъри и го спрели. Това е всичко, което знам. Не разбирам нищо.
— Те са ни следели, докато ние наблюдавахме трезора през цялата нощ. Вероятно са си вкарали в главите мухата, че ние сме съгледвачи на бандитите. Като се има предвид, че ти си едно лошо ченге, както мислеха те, кой не би стигнал до същия извод. И щом са видели, че казваш на Ейвъри да си върви вкъщи, а униформените отпращаш обратно, те са решили, че си вътре в играта, и са те спипали. Веднага са задържали Ейвъри пред „Дарлингс“ и той им е казал за посещението ти от предишния ден, за фалшивите тревоги през седмицата, а накрая е изтървал и това, че не си му позволил да отвори трезора.
— После те са попитали: „А нима можете да го отворите?“, и веднага са хукнали натам.
— Аха. Решили са, че са герои. Ще спипат едновременно бандитите и лошите ченгета. Хубаво замислено, но до момента на плащането.
— Бедните тъпи клоуни.
— Бедните тъпи клоуни.
Отново се възцари тишина, а Еленър явно не искаше това.
— Е, аз просто дойдох да видя как си.
Той кимна.
— И да… Да ти кажа…
Ето я, помисли си той, прощалната целувка.
— …че реших да напусна. Ще оставя работата в Бюрото от утре.
— Ами как… Какво ще правиш?
— Не знам. Но ще напусна още сега, Хари. Имам малко пари, ще попътувам известно време, а после ще реша какво ми се прави.
— Защо, Еленър?
— Не знам. Трудно е за обяснение. Всичко това, което се случи… Цялата ми работа се превърна в едно нищо. Не мисля, че ще мога да се върна да работя в онзи отдел отново и да седя в онази стая след всичко, което се случи.
— Ще се върнеш ли в Лос Анджелис?
Тя погледна ръцете си, а после отново обходи стаята с очи.
— Не знам, Хари. Съжалявам. Изглеждаше сякаш… Не знам, много съм объркана точно сега.
— За какво си объркана?
— Не знам. За нас. За това, което се случи. За всичко…
Тишина изпълни стаята отново, и то толкова дълбока, че на Бош му се дощя някоя сестра или дори Гелвин-младши да си навре носа, за да види дали всичко е наред. А и му се пушеше ужасно. Установи, че това беше първият път за деня, когато му се допушваше. Еленър вече гледаше в краката си и той се съсредоточи върху недокоснатата храна. Взе парчето месо и започна да го подхвърля из ръцете си като топка за бейзбол. Не след дълго очите на Еленър направиха трета обиколка из стаята, без да видят това, което сякаш търсеха. Бош не можеше да разбере какво беше то.
— Не получи ли цветята, които ти изпратих?
— Цветя ли?
— Да, изпратих ти маргаритки. Същите като онези, дето растат на хълма под твоята къща. Обаче не ги виждам тук.
Маргаритки, помисли си Бош. Вазата, която беше запокитил към стената. Къде са ми проклетите цигари, искаше да изкрещи той.
— Сигурно ще ги донесат по-късно. Тук носят доставки веднъж дневно.
Тя се намръщи.
— Знаеш ли какво — рече Бош, — ако Рурки е знаел, че сме открили втория трезор и го държим под наблюдение, както и това, че сме видели как Тран си заминава с диамантите, опразвайки своя сейф, защо не е изкарал хората си навън? Това е, което ме притеснява във връзка с цялата история. Защо е трябвало всичко да мине по реда си?
Тя поклати бавно глава.
— Не зная, може би… ами, мисля, че той е искал да влязат там долу. Той е познавал онези типове. Вероятно е знаел, че ще се стигне до престрелка, а в нея могат да загинат и при това положение всичките диаманти от първия трезор ще останат за него.
— Да, да, обаче знаеш ли, че цял ден вече си припомням това и онова. Също и разговора с него там долу. Спомням си, че той не каза „ще получа всичко сам“, а спомена нещо такова, че „неговият дял ставал по-голям“ сега, когато Медоус и другите са мъртви. Той употреби думата „дял“, сякаш оставаше още някой, с когото да дели.
Тя повдигна вежди.
— Може, но всичко това опира и до семантиката, Хари.