Гелвин въздъхна шумно и продължи да гледа в другата посока.
— Сестрите приемат всички обаждания. Допускат се само разговори със семейството, а на мен ми е казано, че нямате такова, значи — няма обаждания.
— Ами как се е промъкнала през вас онази агентка от ФБР?
— Ървинг разреши. Върнете се в стаята си, моля ви.
— Разбира се.
Бош се върна, седна на леглото и прекара целия случай през съзнанието си още веднъж. Обаче колкото повече обръщаше отделните части, толкова по-дълбоко в него се загнездваше едно неспокойно чувство, че седенето на леглото в болничната стая точно в този момент е губене на време. Той усещаше, че нещо го смущава, някаква пукнатина в цялата логика на фактите и събитията. Работата на детектива беше да проследи всяко доказателство, да изучи всяка частица от него и намери точното й място. И накрая с това, което е събрал в кошницата си, печели или губи случай. Бош имаше пълна кошница факти, но започваше да мисли все по-настойчиво, че нещо му се губи. Какво ли беше пропуснал? Какво му беше казал Рурки накрая? Не толкова самите думи, колкото онова, което имаше предвид. И изражението на лицето му. Изненада. Но от какво? Беше ли изненадан от самия куршум? Или от това откъде и от кого идеше? Може да е и от двете, реши Бош, но и в двата случая какво значеше това?
Обстоятелството, че делът на Рурки щеше да нарасне в резултат на смъртта на Медоус, Франклин и Делгадо, продължаваше да го смущава. Опита се да се постави на мястото на Рурки. Ако всичките му другари бяха мъртви и той изведнъж ставаше единственият облагодетелстван от първия банков удар, щеше ли да рече „делът ми се увеличи“, или просто „всичко вече е мое“? Вътрешният глас на Бош му казваше, че би изрекъл второто, освен ако нямаше още някой, с когото да дели.
Той реши, че трябва да предприеме нещо. Трябва да се измъкне от тази стая. Не беше под домашен арест, но знаеше, че ако си тръгне, Гелвин щеше да го последва и да докладва на Ървинг. Той провери телефона и установи, че беше включен, както обеща Ървинг. Не можеха да му се обаждат отвън, но Хари можеше да телефонира отвътре.
Той стана и провери шкафчето. Дрехите му бяха там или по-скоро това, което бе останало от тях. Обувки, чорапи и панталони — толкова. Панталоните имаха следи от охлузено на коленете, но бяха изпрани и изгладени в болницата. Спортното му сако вероятно беше нарязано по шевовете с ножица и беше изхвърлено или пък прибрано в плик за веществени доказателства. Той грабна каквото имаше подръка и се облече, натъпквайки горнището на пижамата в панталоните. Изглеждаше, меко казано, особено, но все пак щеше да свърши работа, докато намери други дрехи навън.
Болката в рамото беше най-слаба, когато държеше ръката си пред гърдите, затова той нахлузи колана през раменете, да го използва като превръзка. После обаче реши, че това ще кара хората да му обръщат повече внимание, докато се движи из болницата, затова го свали и го наниза отново през гайките на панталоните. Провери в нощното шкафче и намери портфейла и значката си, но оръжието го нямаше.
Когато беше готов, вдигна слушалката на телефона, обади се на централата и поиска да го свържат със стаята на сестрите на третия етаж. Един женски глас каза „здравейте“ и Бош се представи като Ървин Ървинг, след което рече:
— Може ли да извикате на телефона детектив Гелвин — онзи, моят човек, дето седи на стола в дъното на коридора? Трябва да говоря с него.
Бош остави телефонната слушалка на леглото и бавно приближи вратата. Открехна я толкова, колкото да види как Гелвин си седи на стола и чете каталога. Бош чу гласа на сестрата, която го извика на телефона, Гелвин стана. Бош изчака десет секунди и се показа навън в коридора. Гелвин вървеше към стаята на сестрите. Бош излезе и се отправи безшумно в обратната посока.
След десет метра се озова на пресечка от коридори и пое по левия. Стигна до един асансьор с надпис отгоре „Само за персонал“ и натисна бутона. Когато асансьорът пристигна, Хари видя, че кабината беше от неръждаема стомана, покрита с имитиращо дървесна текстура фолио. На другия край имаше също такава врата, каквато отпред, и беше широка колкото да влязат две носилки вътре спокойно. Той натисна копчето за първия етаж и вратата се затвори. Лечението на раната му от куршума приключи.
Асансьорът свали Бош в спешното отделение, а оттам той бързо се озова на улицата. Навън беше нощ и докато пътуваше с такси към холивудския участък, помоли шофьора да се отбият до банката, откъдето изтегли малко пари от уличния автомат. После отидоха до един магазин. Хари си купи евтина риза със спортна кройка, стек цигари, запалка — понеже с тази ръка нямаше да може да се оправя с кибрита, малко памук, чисти бинтове и една превръзка за рамо. Превръзката беше морскосиня и щеше да бъде много подходяща за погребение.