Когато приключи с храненето, той бръсна с ръка трохите от папката на пода и я отвори. Вътре имаше четири статии от „Таймс“ за проникването в „Уестленд Банк“. Хари ги прочете по реда на излизането им. Първата беше съвсем кратка и съдържаше само събраната във вторника информация — в деня, когато проникването е било открито. По това време ЛАПД и ФБР не бяха твърде заинтересовани да говорят пред пресата, нито да позволят широката публика да разбере какво е станало.
Все още неустановено количество лична собственост е било задигнато от Уестлендската национална банка в центъра през време на тридневния празник.
Проникването, което се разследва от Лосанджелиското полицейско управление и Федералното бюро за разследване, е било установено, когато хората от управата на банката, намираща се на ъгъла на „Хил Стрийт“ и Шесто авеню, пристигнали във вторник и открили, че трезорът за съхраняване на лични ценности на граждани е ограбен, заяви специалният агент от ФБР Джон Рурки.
Рурки казва, че все още не е установена сумата, на която възлиза задигнатото. Други източници определят загубата приблизително на един милион в бижута и други скъпоценности, които са били оставени на съхранение в трезора от клиенти.
Рурки освен това отказва да даде обяснение как крадците са проникнали в трезора, само казва, че сигналната система не е била в изправност.
Упълномощен говорител на Уестлендската банка отказа да обсъжда кражбата във вторник. Заподозрени и арестувани засега няма.
Бош си записа в тефтерчето името Джон Рурки и отвори следващата статия, която беше доста по-дълга. Тя беше публикувана на другия ден след първата, а заглавието й беше изписано с едри букви на първа страница. Състоеше се от две колони текст, придружен от снимка на мъж и жена, застанали насред трезора и загледани в една дупка на пода, широка колкото да мине през нея човек. Зад тях се виждаше камара от опразнени касети за депозиране на ценности. Повечето от малките вратички в стената отзад зееха отворени. Коментарът на Бремер гласеше:
НАЙ-МАЛКО ДВА МИЛИОНА В ЦЕННИ ПРЕДМЕТИ СА БИЛИ ЗАДИГНАТИ ЧРЕЗ ПРОКОПАВАНЕ НА ТУНЕЛ ПОД БАНКАТА. БАНДИТИТЕ СА ИМАЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ТРИТЕ ПРАЗНИЧНИ ДНИ, ЗА ДА ПРОНИКНАТ В ТРЕЗОРА.
Статията представляваше разширен вариант на първата и разказваше в детайли как крадците са прокопали тунела, Дълъг почти сто и петдесет метра и започващ от канализацията на „Хил Стрийт“. Беше наблегнато, че са използвали експлозиви, за да преодолеят последното препятствие — бетонния под на трезора. Според ФБР крадците прекарали почти цялото време от трите почивни дни вътре, заети с разбиване на касетите за лични депозити. Тунелът от канализацията до трезора е бил започнат седем или осем седмици преди удара.
Бош си записа, че трябва да се обади във ФБР, за да разбере как точно е бил прокопан тунелът. Ако е било използвано сериозно оборудване, банковата охранителна система — както повечето такива, — която отчита не само звук, но и земни вибрации, би хванала раздвижването под земята и би се задействала. Освен това, чудеше се Бош, как така и експлозиите не са задействали алармената инсталация?
Той прегледа и третия материал, написан на следващия ден. Този път не беше от Бремер, но беше пак на първа страница. Снимката показваше десетки хора, подредени в колона, които чакаха да разберат дали и техните лични сейфове са били сред разбитите и ограбените. Служители от ФБР ги съпровождаха до трезора, а после записваха изявленията им. Бош прегледа набързо текста и установи един и същ преобладаващ момент — хората бяха ядосани или разстроени, или и двете, тъй като бяха изгубили предмети, които бяха оставили в трезора на банката, смятайки, че там ще бъдат на по-сигурно място, отколкото в домовете им. Към края на статията беше спомената и Хариет Бийчъм. Бяха взели интервю от нея на излизане от банката, в което тя разказваше, че е изгубила колекция от бижута, които е събирала цял живот и които била купувала през време на пътуванията си по света с вече починалия й съпруг Хари. В статията се споменаваше, че Хариет Бийчъм бършела очите си с дантелена кърпичка.
„Изгубих пръстените, които той ми купи във Франция. Също и златната гривна с нефрита от Мексико — казваше Бийчъм. — Който е извършил това, ми отне спомените.“
Твърде мелодраматично, помисли си Бош и се запита дали последните думи не бяха съчинени от репортера.
Четвъртата статия в папката беше публикувана седмица по-късно. Беше написана от Бремер, съвсем кратка, и се намираше чак на края на светската хроника, където обикновено стояха ежедневните новини от Долината. Бремер пишеше, че разследването на случая в „Уестленд Банк“ е било поето изцяло от ФБР. Лосанджелиското полицейско управление направило каквото могло отначало, но тъй като следите се губели, случаят бил оставен в ръцете на Бюрото. Отново беше цитиран специалният агент Рурки. Той казваше, че агентите продължавали да работят, но нямали особен напредък. Нямало и заподозрени. Нищо от откраднатото не се било появило.