Ървинг затвори папката и почука отгоре с добре поддържан нокът. После вдигна от стъклото на бюрото си един дълъг кестеняв косъм — на офицер Мари Гросо, реши той — и го пусна в кошчето за отпадъци отстрани на бюрото. Хари Бош е истински проблем, мислеше Ървинг. Иначе добро ченге, добър детектив — всъщност Ървинг неохотно хвалеше работата му в отдел „Кражби и убийства“ отчасти поради афинитета му към серийни убийци. Обаче като цяло единаците не работеха добре, поставени вътре в системата, смяташе заместник-началникът. А Хари Бош си беше единак и винаги щеше да бъде такъв. Не можеше да стане един от голямото семейство на лосанджелиската полиция. Ето че и най-лошото достигна до Ървинг: Бош не само беше напуснал семейството, но, изглежда, се увличаше в дейности, които можеха да накърнят „семейните работи“ и да го поставят в неудобно положение. Ървинг се завъртя със стола си и се загледа през прозореца към Сити Хол отсреща, през „Лос Анджелис Стрийт“. После погледът му се плъзна надолу, както ставаше винаги, към мраморния фонтан преди „Паркър Сентър“, който стоеше като мемориален паметник на служителите, загинали при изпълнение на служебния дълг. Семейството съществува, помисли си той. Съществува и Честта с главно „ч“. Ървинг стисна зъби силно — могъщо и триумфално. Точно тогава вратата се отвори.
Детективите Пиърс Люис и Дон Кларк влязоха в кабинета и се представиха. Биха могли да бъдат и братя. Имаха еднакви късо подстригани кестеняви коси, широки плещи от вдигане на щанги и консервативни сиви копринени костюми. Люис носеше тясна черна вратовръзка, Кларк — виненочервена. И двамата бяха широки горе и тесни надолу — за да бъдат удобни за хващане. И двамата имаха леко изпъчена напред стойка, сякаш излизаха от морето и пореха с чела прибоя.
— Господа — рече Ървинг, — имаме проблем — първостепенен проблем — с един служител, който е пристъпял прага ни и преди. Един служител, върху когото вие двамата поработихте и все пак стигнахте до някакъв успех преди време.
Люис и Кларк се спогледаха и Кларк дори си позволи една бърза тънка усмивчица. Не можеше да отгатне за кого става дума, но обичаше да работи с такива, които повтаряха грешките си. Те бяха толкова отчаяни.
— Хари Бош — рече Ървинг. Изчака за момент, сякаш да възприемат по-добре името, после продължи: — Ще се наложи да отскочите за малко до холивудския участък. Искам веднага да бъде открито разследване срещу него. От името на Федералното бюро за разследване.
— От ФБР ли? — запита Люис. — Какво им е направил?
Ървинг го поправи, че не трябва да използва съкращения по адрес на Бюрото, и им каза да седнат на двата стола. Следващите десет минути той прекара в предаване на телефонния разговор, който беше водил малко преди това с ФБР.
— От Бюрото казват, че имало твърде много съвпадения — заключи той. — Аз съм на същото мнение. Може да е забъркан в цялата тая работа и Бюрото иска да му бъде отнет случаят „Медоус“. Най-малкото, изглежда, той е взел страна, за да помогне на заподозрения, който е бил негов бивш боен другар, и Бош го е отървал от затвора миналата година. Съществува вероятност да е бил посветен и в банковата кражба. Дали Бош е знаел за нея и дали е забъркан по-нататък в престъплението, все още не е ясно. Обаче ние ще открием какво цели детектив Бош.
На това място Ървинг изчака, за да могат двамата да осмислят чутото и да стовари с всичка сила основната си идея с помощта на мощно издуване на челюстните мускули. Люис и Кларк знаеха, че не трябва да го прекъсват. И Ървинг продължи:
— Тази възможност отваря вратичка за управлението да извърши с Бош това, което преди не успя. Да го елиминира. Ще докладвате директно на мен. И искам прекия началник на Бош, някой си лейтенант Паундс, да получава копия от вашите доклади всеки ден. На мен обаче, освен че ще ми представяте докладите, ще искам да ми телефонирате два пъти на ден — сутрин и вечер.
— Тръгваме веднага — рече Люис и стана прав.
— Действайте, господа, но бъдете внимателни — посъветва ги Ървинг. — Детектив Бош вече не е онази знаменитост, която беше едно време. Не го оставяйте да ви се изплъзне.