— Не си тръгвай. Моля те — рече Хари. Тя се поколеба за момент и Бош реши да действа бързо. — Всичко е наред — продължи той. — Разбирам причината за всичко това, студеното посрещане и тъй нататък. И трябва да призная, че беше изиграно добре. Не мога да те виня за нищо.
— Бош, чуй ме, нямам представа за какво говориш. Мисля…
— Разбрах, че вече си знаела за Медоус, за тунелите и всичко останало. Ти си иззела неговото военно досие, иззела си и моето, а сигурно си иззела и досиетата на всички „плъхове“, които са се измъкнали от Виетнам живи. Сигурно има нещо, което свързва тази работа в „Уестленд Банк“ с тунелите от едно време.
Тя го погледа известно време и тъкмо беше готова да заговори, когато се приближи една сервитьорка с бележник и молив.
— Засега само едно черно кафе и чаша минерална вода. Благодаря. — Бош изрече това, преди Уиш или сервитьорката да успеят да кажат нещо. Момичето се отдалечи, записвайки в движение поръчката.
— Мислех, че си сметанено-захарно ченге — каза Уиш.
— Само когато хората се опитват да отгатнат какъв съм.
Погледът й поомекна, но съвсем малко.
— Виж какво, детектив Бош, не знам откъде си научил това, което казваш, че знаеш, или мислиш, че знаеш, но няма да обсъждам случая в „Уестленд Банк“. Същото ти казах и в Бюрото. Не мога да го направя. Съжалявам наистина.
— Май би трябвало да се почувствам засегнат, но не съм — рече Бош. — Това е съвсем логична стъпка в едно разследване. Аз бих направил същото. Хващате всеки, който отговаря на описанието „тунелен плъх“, и го прекарвате през ситото на уликите.
— Ти не си заподозрян, Бош, нали така? Затова остави тая работа.
— Знам, че не съм заподозрян. — Бош избухна за миг в кратък, пресилен смях. — По това време отслужвах наказанието си в Мексико и мога да го докажа. Но вие в Бюрото и без това го знаете. Що се отнася до мен, добре, майната му. Но ми трябва това, което имате за Медоус. Ти си иззела папката му през септември и сигурно си поработила върху него. Наблюдение, познати, минало, а може би и… Обзалагам се, че дори си говорила с него. Всичко това ми е необходимо сега, днес, а не след три или четири седмици, когато някоя „инстанция“ ще сложи печата върху него.
Сервитьорката се върна с кафето и минералната вода. Уиш придърпа чашата към себе си, но не отпи.
— Детектив Бош, ти си вън от случая. Съжалявам, че не съм аз тази, която трябва да ти го каже, но си отстранен. Върни се в участъка и ще разбереш. Обадихме се веднага щом ти си тръгна.
Хари държеше чашата кафе с две ръце и беше подпрял лакти върху масата. Внимателно я остави в чинийката, в случай че ръцете му се разтреперят.
— Какво сте направили? — запита Бош.
— Съжалявам — рече Еленър Уиш. — След като си тръгна, Рурки — човекът, на когото навря снимката в лицето — набра номера от визитната ти картичка и разговаря с лейтенант Паундс. Той му разказа за посещението ти и предположи, че е станало недоразумение: ти разследваш смъртта на свой Приятел. Каза му и някои други неща и…
— Какви други неща?
— Виж какво, Бош, знам всичко за тебе. Признавам, че Изтеглихме досието ти и те проверихме. Дявол да го вземе, Достатъчно беше да прочетем вестниците оттогава. Хари Бош и случая с Кукловода… Аз знам какво е станало с онези от „Вътрешно разследване“, и то в случая не е от полза, но решението взе Рурки. Той…
— Какви други неща е казал?
— Каза истината. Твоето име и това на Медоус са изскочи ли по време на разследването. Рурки каза, че сте се познава ли. Той помоли да бъдеш отстранен от случая. Така че всичко това вече няма значение.
Бош подаде глава навън от сепарето и се огледа.
— Искам да чуя твоя отговор — рече той. — Заподозрян ли съм?
— Не. Или поне не беше, докато не дойде в Бюрото тази сутрин. Сега вече не знам. Опитвам се да бъда честна, а ти трябва да погледнеш на всичко това от нашата гледна точка. Един тип, когото сме проучвали миналата година, идва при нас и казва, че разследва смъртта на друг тип, когото също сме проучвали, но доста по-усърдно. Този, първият, казва „Дайте да ви видя папките.“
Нямаше нужда да му казва чак толкова много. Той знаеше всичко това, както и че тя сама се поставя в неудобно положение, като му казва каквото и да е. Но въпреки всичките лайна, в които беше нагазил здраво, или беше накаран да нагази, Хари Бош започваше да си пада по студената и твърда Еленър Уиш.
— Ако не искаш да говориш за Медоус, кажи ми поне едно нещо за мен. Преди малко каза, че съм бил наблюдаван, и спря дотам. Как сте го правили? Да не си била и в Мексико?