— И това, и други неща… — Тя го погледна за момент, преди да продължи: — Обаче много скоро разбрахме, че си чист. Отпърво се развълнувахме. Имам предвид, че тъкмо преглеждахме досиетата на хора с опит в тунелните дейности още от Виетнам, когато открихме, че ето на — най-отгоре седи знаменитият Хари Бош, детективската суперзвезда, с няколко книги, написани по негови случаи, телевизионен сериал и прочие. Това е човекът, чието име изпълва страниците на вестниците; човекът, чиято звезда изведнъж угасва и той бива наказан за един месец с понижение, след което го прехвърлят от елитния отдел „Кражби и убийства“ на управлението в… — Тя се поколеба.
— Глуха линия — довърши той вместо нея.
Уиш сведе очи към чашата си и продължи:
— И така, Рурки веднага предположи, че ти вероятно си си прекарвал времето в копаене на онзи тунел към банката. Героят изведнъж пада отвисоко — това е някакъв твой начин да се присмееш на обществото, нещо безумно от този род. Когато обаче започнахме проверката и поразпитахме тук-там тихичко, установихме, че си бил в Мексико през целия месец. Изпратихме човек до Енсенада и проверихме всичко. Ти беше чист. По същото време изискахме и твоето медицинско досие от Службата за ветерани в Сепулведа… А, ето какво си проверявал тази сутрин, нали?
Той кимна. Уиш продължи:
— И така, в медицинското ти досие имаше и доклад на психиатъра… Съжалявам, това е такова посегателство…
— Искам да знам.
— Ами казваше се, че си напълно „функционален“. Имаш обаче редки прояви на посттравматичен стрес под формата на безсъние и други работи, както и клаустрофобия. Един доктор дори беше написал, че ти не би влязъл отново в тунел за нищо на света. Въпреки всичко ние изпратихме твоите материали в нашата научна лаборатория за изследване на поведението на Куантико. Те те отхвърлиха като възможен заподозрян и казаха, че не било правдоподобно да рискуваш чак толкова за материални облаги.
Тя го изчака да попие казаното.
— Онези папки на Службата за ветерани са стари — рече Бош. — Цялата тази история е стара. Нямам намерение да седя тук и да обсъждам защо не бих могъл да бъда заподозрян. Всичко това е старо. Аз не съм разговарял с психиатър поне от пет години. А що се отнася до тази клаустрофобия, то аз вчера влизах в тунел, за да огледам тялото на Медоус. Какво мислиш, че би написал вашият психолог в Куантико по този въпрос?
Хари усещаше как лицето му се зачервява от негодувание. Беше казал твърде много. Обаче колкото повече се насилваше да се овладее, толкова повече кръв нахлуваше в главата му. Сервитьорката с широките бедра използва тъкмо този момент да му долее чашата с кафе.
— Готови ли сте да поръчвате? — запита тя.
— Не — каза Уиш, без да откъсва поглед от Бош. — Още не.
— Ей, сладурано, скоро тук ще нахълта ей такваз тълпа и ще ни трябва масата за хора, дето искат да ядат. Аз преживявам от гладните, не от онез, дето са ядосани толкоз, че да не могат да ядат.
Жената се отдалечи и Бош си помисли, че тази сервитьорка вероятно беше по-добър съдник на човешкото поведение, отколкото повечето полицаи.
— Съжалявам за всичко това — рече Уиш. — Трябваше да ме оставиш да си тръгна още в началото.
Объркването беше изчезнало, но гневът беше още там. Той вече не поглеждаше навън от сепарето. Гледаше нея.
— Мислиш ли, че ме познаваш само от няколко хартийки в една папка? Не, не ме познаваш. Все пак ми кажи каквото знаеш.
— Не те познавам, само знам някои неща за тебе — рече тя. За момент спря, да си събере мислите. — Ти си човек на институциите, детектив Бош. И през целия си живот си бил такъв. Детски приюти, домове на осиновители, армията, после полицията. Никога не си напускал системата. Минавал си от една социална институция в друга.
Тя отпи малко от водата и сякаш решаваше дали да продължава или не. После продължи:
— Йеронимъс Бош… Единственото нещо, което майка ти е дала, е името на един художник, умрял преди петстотин години. Обаче според мен налудничавите приумици, които той е нарисувал, в сравнение с това, което ти си преживял, биха изглеждали като Дисниленд. Майка ти е била самотна и е била принудена да те изостави. Израснал си в сиропиталище, после по приюти и домове на осиновители. Преживял си всичко това, преживял си Виетнам и полицейския участък. Поне засега най-малкото. Само че ти си единакът в глутницата. Стигнал си до елитния екип на „Кражби и убийства“, работил си по най-важните случаи, но винаги си оставал аутсайдер. Вършил си всичко така, както ти си го разбирал, затова са те изхвърлили.
Тя допи чашата си, сякаш за да даде време на Бош да я възпре. Той обаче я остави да продължи.