— Само една грешка си допуснал. Убил си човек миналата година. Самият той е бил убиец, но това не променя нещата. Според докладите си помислил, че бърка под възглавницата, за да извади оръжие. В действителност той е бръкнал да си извади перуката. Смешно наистина, но „Вътрешно разследване“ намира свидетелка, която заявява, че ти е казала предварително, че заподозреният държи перуката си под възглавницата. Тъй като тя е била една улична курва, достоверността на показанията й е била под въпрос. Това не е било достатъчно, за да те изритат, но ти е струвало завоюваното положение. И сега работиш в Холивуд — мястото, което повечето хора в управлението наричат „клозета“.
Думите й заглъхнаха. Беше свършила. Бош не каза нищо и за известно време настъпи тишина. Сервитьорката се мотаеше около сепарето, но усещаше, че е по-добре да не се обажда.
— Когато се върнеш в кабинета — рече той най-сетне, — кажи на Рурки да се обади още веднъж. Той ми е взел случая и пак той може да ми го върне.
— Не мога да му кажа това. Той няма да го направи.
— О, да, ще го направи. Ти само му кажи, че му давам срок до утре сутринта.
— Или какво? Искам да кажа — какво ще направиш? Хайде, нека бъдем откровени. С това твое досие най-вероятно до утре сутринта ще бъдеш отстранен. Веднага щом е свършил да говори с Рурки, Паундс сигурно се е обадил на „Вътрешно разследване“, ако самият Рурки не е свършил това.
— Няма значение. Искам до утре сутринта да чуя добра вест, иначе Рурки ще прочете в „Таймс“ как главният заподозрян от ФБР по крупния банков обир, човекът, когото Бюрото е държало под наблюдение, е бил убит под носа им и е отнесъл със себе си отговорите на всички въпроси, свързани със знаменитата уестлендска тунелна кражба. Може всичките факти да не бъдат верни или пък в точен порядък, но Ще изглеждат горе-долу така. И още нещо, което не е без значение, материалът ще бъде добър за четене. Ще се вдигне пушилка чак до Сената. От това мнозина ще изпаднат в неловко положение, пък и този, който е оправил Медоус, ще бъде предупреден. И тогава няма никога да заловите виновните, а Рурки ще бъде заклеймен като човекът, който ги е оставил да се измъкнат.
Тя го изгледа косо, клатейки глава, сякаш стоеше над всичката тая каша.
— От мен не зависи нищо. Ще се върна там и ще му предам това, а той ще реши какво да прави. Но ако бях на негово Място, щях да си помисля, че блъфираш.
— Това не е блъф. Знаете, че съм чист и ще се свържа с медиите, а пък те ще ме изслушат внимателно и всичко това много ще им хареса. Бъди благоразумна, кажи му, че не блъфирам. Нищо не мога да изгубя, ако го направя. А и той нищо не губи, ако ми върне случая.
Бош тръгна да излиза от сепарето. Изправяйки се, хвърли две банкноти върху масата.
— Имате досието ми. Знаете къде да ме намерите.
— Да, знаем — каза тя. — Хей, Бош?
Той спря и се обърна.
— Онази улична курва… Беше ли казала истината за възглавницата?
— Нима всички те не казват истината?
Бош паркира зад участъка на „Уилкокс“ и продължи да пуши, докато изкачваше стъпалата към задния вход. Пред вратата смачка фаса на земята и влезе, оставяйки зад себе си миризмата на повръщано, която се носеше откъм прозорците с решетки на участъковия изтрезвител. Джери Едгар го чакаше и нервно крачеше из коридора.
— Хари, шефът ни търси спешно и е под пара.
— Тъй ли? За какво?
— Не знам, обаче на всеки десет минути излиза от стъклената си клетка и пита за тебе. Изключил си предавателя, също и станцията в колата. Видях двама от ОВР в копринени костюмчета да влизат при него преди малко.
Бош кимна, без да каже нещо успокоително на партньора си.
— Какво става, Хари? — упорстваше Едгар. — Ако има нещо, по-добре да ми кажеш, преди да сме влезли там вътре. Ти имаш повече опит с онези…
— И аз не знам какво става. Май че ни вземат случая или поне отстраняват само мен. — Той беше твърде равнодушен към всичко.
— Хари за такова нещо обикновено не викат ОВР. Нещо става, човече. И се надявам, ако си сплескал работата, да не си прецакал и мен.
Едгар вече изглеждаше загрижен.
— Извинявай, Хари, не исках да прозвучи така.
— Спокойно. Да идем да видим какво иска шефът.
Бош се отправи към оперативната стая на детективите. Едгар каза, че щял да мине през дежурната стая, а после да излезе навън и да влезе отново през предния вход, за да не изглеждало, че са се наговорили предварително. Когато Бош стигна до бюрото си, първото нещо, което забеляза, беше, че синята папка по случая „Медоус“ беше изчезнала. Забеляза обаче и това, че който и да беше я взел, беше забравил касетата със записа на обаждането по телефон 911. Бош взе касетата и я пусна в джоба на сакото си тъкмо когато гласът на Деветдесет и осми, както наричаха лейтенант Паундс, прогърмя в коридора. Той извика само една дума: „Бош!“ Другите детективи в стаята се огледаха. Бош стана и тръгна бавно към стъклената канцелария на лейтенант Харви Паундс. Вътре се виждаха гърбовете на двама мъже в костюми, които седяха срещу него. Бош разпозна двамата детективи от „Вътрешно разследване“ — Люис и Кларк, — които се бяха занимавали с него след случая с Кукловода.