Точно в този момент Едгар влезе в оперативната през предната врата и двамата с Бош се явиха заедно при лейтенанта. Паундс седеше зад бюрото си и гледаше тъпо. Двамата от ОВР не помръднаха.
— Най-напред, никакво пушене, Бош, ясно? — рече Паундс. — Цялата оперативна стая смърди на цигари още от сутринта. Няма да питам дали това се дължи на тебе.
Правилникът в управлението, пък и във всички градски служби не позволяваше пушенето в общи помещения. Човек можеше да си пуши в канцеларията, ако тя е негова лична, а ако не — само с разрешението на този, който я заема. Паундс беше отказал пушенето преди време и проявяваше голяма твърдост в това отношение. Повечето от тридесет и двамата детективи, които командваше, обаче пушеха като комини и когато Деветдесет и осми не беше наблизо, много от тях предпочитаха да се намъкнат в неговата канцелария за едно-две бързи дръпвания, вместо да излизат навън, отзад на паркинга, където можеха да пропуснат повиквания по телефона и където се разнасяше миризмата на урина и повръщано, идваща от задните прозорци на изтрезвителя. По едно време Паундс реши да заключва канцеларията си дори когато трябваше да отскочи набързо до кабинета на главния началник. Всеки, който имаше подръка джобно ножче обаче, можеше да отвори ключалката точно за три секунди. И лейтенантът постоянно намираше при завръщането си своята канцелария задимена. Той разполагаше с два вентилатора и кутийка с ароматизатор „Глейд“ върху бюрото си. Но понеже честотата, с която започна да заварва канцеларията си с размери три на три метра задимена, се беше увеличила, откакто Бош беше преместен от „Паркър Сентър“ в холивудския участък, Паундс беше убеден, че тъкмо той е главният осквернител. И беше прав, но нито веднъж не хвана Бош в крачка.
— За това ли е цялата дандания? — запита Хари. — За пушенето в оперативната?
— Я сядай долу! — отсече Паундс.
Бош вдигна и двете си ръце във въздуха, за да покаже, че няма цигара между пръстите. После се обърна към двамата мъже от „Вътрешно разследване“.
— Ето, Джери — каза той на партньора си, — имаме посещение от страна на господата Люис и Кларк. Не съм виждал големите детективи в действие, откак ме изпратиха на безплатна ваканция в Мексико. Тогава свършиха най-добрата си работа по онзи случай. Гръмки заглавия в пресата, остри изказвания и всичко останало. Ето ги суперзвездите на ОВР!
Лицата на двамата почервеняха от гняв.
— Този път само ще си направиш услуга, ако държиш голямата си уста затворена — рече Кларк. — Загазил си здравата, Бош, не го ли разбираш?
— О, да, как да не разбирам, благодаря за полезния съвет. И аз имам един за вас. Започнете отново да носите онези леки костюмчета от изкуствена материя, с които ходехте, преди да станете подлоги на Ървинг. Знаете ли, полиестерът повече ви отива, отколкото коприната, само дето отзад се изтърква по-бързо и както беше казал един драскач от пресата, задниците ви започват да лъщят от многото работа, която вършите, седейки на столовете зад бюрата…
— Стига, стига — прекъсна го Паундс. — Сядайте с Едгар и замълчете за малко. Това…
— Лейтенанте, аз нищо не съм казал — започна Едгар. — Аз…
— Млъквайте всички! — излая Паундс. — Господи! Едгар, за сведение, тези двамата са от „Вътрешно разследване“, ако не знаеш. Детективи Люис и Кларк. Тук са за…
— Искам адвокат — рече Бош.
— Май и аз също — добави Едгар.
— О, глупости — каза Паундс. — Просто ще си поговорим за това-онова, колкото да изгладим някои неща, и няма да намесваме Лигата за защита на полицията. Ако искате адвокати, ще си намерите после. Сега обаче ще седнете тук и двамата и ще отговорите на няколко въпроса. Ако не, Едгар, де се наложи да съблечеш този костюм от осемстотин долара и да нахлузиш отново униформата, а пък Бош… мама му стара, май този път ще ти изстине мястото.
За известно време в малката канцелария настъпи тишина, макар напрежението, създало се между петимата мъже, да беше толкова силно, че можеше да избие навън стъклата. Паундс погледна през прозореца към оперативната стая и забеляза поне една дузина детективи, които се правеха, че си гледат работата, но всъщност се мъчеха да доловят каквото могат през стъклената стена. Някои дори правеха опити да четат по устните на лейтенанта. Той стана и спусна венецианските щори на прозорците. Рядко правеше това. С действието си сигнализира на детективите в оперативната стая, че вътре при него ставаше нещо голямо. Дори Едгар показа загриженост, въздъхвайки шумно. Паундс седна отново. Почука с дългия си нокът по синята папка, която лежеше затворена върху бюрото му, и започна: