— Така, а сега нека пристъпим към същината. Вие двамата сте отстранени от случая Медоус. Това първо. Никакви въпроси, всичко е решено. По-нататък, най-напред ще ни разкажете каквото знаете.
В това време Люис отвори куфарчето си и извади оттам малък касетофон. Включи го и го постави върху излъскано-то бюро на Паундс.
Бош беше партньор с Едгар едва от осем месеца. Не го познаваше достатъчно добре, за да знае как би реагирал на подобно притискане, нито пък колко дълго би издържал срещу тези копелдаци. Това, което знаеше обаче, бе, че харесваше Едгар и не искаше да го злепостави. Неговият единствен грях в случая беше, че бе помолил да бъде освободен в неделния следобед, за да продава къщи.
— Това са глупости — реше Бош, сочейки касетофона.
— Изключете го — каза Паундс на Люис. Детективът от стана, взе касетофона, натисна копчето за превъртане на лентата отначало, после го изключи и го остави върху бюрото.
— Господи, Бош — рече Паундс, когато Люис седна отново, — обаждат ми се днес от ФБР и ми казват, че те смятат за евентуален заподозрян по някакъв проклет банков обир. Казват, че този Медоус е бил заподозрян по същия случай и по тази причина трябва да бъдеш смятан за заподозрян в убийството му. Как тогава да не ти задаваме въпроси?
Едгар въздишаше все по-шумно. Той чуваше това за първи път.
— Ако не записвате разговора, ще говорим — рече Бош.
Паундс помисли над това за момент и каза:
— Засега няма да записваме. Говори.
— Най-напред, Едгар няма и понятие от всичко това. Вчера с него сключихме сделка — аз поемам случая Медоус, а той си отива вкъщи. Трябваше да напише докладите за онзи тип Спайви, когото бяха намушкали миналата вечер в телевизията. Така че той не знае нищо нито за ФБР, нито за удара в банката. Пуснете го да си върви.
Изглежда, Паундс беше решил да вземе сам решение, тъй като не гледаше нито към Кларк и Люис, нито към Едгар. Това предизвика мъничко проблясъче на респект у Бош, но не по-голямо от това на свещ, оставена насред окото на ураган от некомпетентност. Паундс издърпа едно от чекмеджетата на бюрото си и извади оттам стара дървена линийка. Започна да я върти в ръце, докато накрая погледна Едгар.
— Вярно ли е това, което казва Бош?
Едгар кимна.
— Не смяташ ли, че не е било справедливо да крие от тебе познанството си с убития и да се опитва да задържи случая за себе си?
— Той ми каза, че е познавал Медоус. Обаче беше неделя и нямаше как да търсим някой друг, който да поеме случая заради това, че са се познавали преди двадесет години. Освен това повечето от хората, които умират в Холивуд, така или иначе се познават с някого от полицията. Това, което казахте за някакъв банков обир и прочие, той сигурно го е открил, след като аз съм си тръгнал. Смятам, че е излишно да стоя тук.
— Добре — рече Паундс. — Има ли у тебе някакви документи по случая?
Едгар поклати отрицателно глава.
— Хубаво тогава, довърши си там каквото беше започнал… ъ… Как го казахте… Аха, да, случая Спайви. Ще ти назнача нов партньор. Още не знам кой да бъде, но ще ти кажа допълнително. Хайде, сега си върви, това беше всичко. Едгар изпусна още една шумна въздишка и стана.
Харви Деветдесет и осем Паундс изчака атмосферата в стаята да се поукроти, след като Едгар излезе. На Бош толкова зверски му се пушеше, че беше пъхнал в устата си не-запалена цигара. Но той не искаше да показва пред другите каквато и да е слабост.
— Добре, Бош — рече Паундс. — Има ли нещо, което искаш да кажеш във връзка с всичко това?
— Да. Това са глупости.
Кларк се ухили. Бош не му обърна внимание. Обаче Паундс хвърли на двамата детективи от „Вътрешно разследване“ изпепеляващ поглед, с което спечели още малко респект от страна на Хари.
— От ФБР днес ми казаха, че не съм заподозрян — каза Бош. — Те са ме проучвали преди девет месеца, понеже са проучвали всички, които са се занимавали с тунели във Виетнам. Открили са някаква връзка с онези тунели от едно време. Затова са искали да проверят всички, а това не е малка работа. Проучили са ме и са продължили нататък. Дявол да го вземе, аз бях в Мексико благодарение на тия двамата клоуни, когато е станало онова нещо в банката, и ФБР просто…