— Нямам никакво време да говоря с още полицаи — заяви Вероника Нийз, когато отвори вратата и видя полицейската значка. — Тъкмо го прибера вкъщи и той драсва отново навън. Не го знам къде ходи. Вие ми кажете, това е ваша работа. Чакат ме трима души, единият разговор е дори междуградски. Трябва да вървя.
Беше в края на четиридесетте си години, дебела и набръчкана. Очевидно носеше перука, а и едното й око беше по-притворено от другото. Имаше онази миризма на мръсни чорапи, характерна за пристрастените към амфетамини. Онези, които й се обаждаха, бяха твърде измамени във фантазиите си, ако трябваше да градят представи за нея по гласа й.
— Госпожо Нийз, не търся сина ви за нещо, което е извършил. Трябва да говоря с него за нещо, което е видял. Възможно е да го грози опасност.
— О, глупости. Тия съм ги чувала и преди.
Тя затвори вратата и Бош просто остана да виси напразно. Не след дълго я чу да говори по телефона с един — както му се стори — френски акцент, но не можеше да бъде сигурен. Можа да различи само отделни фрази, но те бяха достатъчни, за да се изчерви. Помисли си за Шаркай и реши, че той всъщност не беше беглец, понеже тук нямаше нищо, от което да бяга. Слезе обратно по стъпалата и се качи в колата. Това щеше да бъде всичко за този ден. Времето му сигурно вече беше изтекло. Люис и Кларк вероятно бяха изпратили заповедта. На сутринта щяха да го призоват във „Вътрешно Разследване“. Той се върна в участъка и се разписа. Всички вече си бяха отишли, а на бюрото му нямаше никакво съобщение, дори и от адвоката му. На път за вкъщи се отби в „Лъки“ и взе четири бири — две мексикански, едно светло английско пиво с марка „Олд Ник“ и една „Хенри’с“.
Очакваше, когато се прибере вкъщи, да намери в телефонния си секретар съобщение от Люис и Кларк. Не сбърка, обаче съобщението не беше такова, каквото очакваше.
„Знам, че си там, затова слушай — каза един глас, който Бош разпозна като този на Кларк. — Те могат да си променя решението, но не могат да променят нашето. Ще се видим скоро.“
Други съобщения нямаше. Той прослуша записа три пъти Нещо беше станало не така, както бяха очаквали. Май п, бяха накарали да се оттеглят. Дали пък недъгавата му заплаха към ФБР, че ще се свърже с медиите, бе свършила работа? Разсъждавайки над този въпрос, той се усъмни, че отговорът би могъл да е положителен. Тогава какво беше станало? Хари седна в любимия си стил за дежурство и се захвана с бирите. Първо оправи мексиканката, разглеждайки отново старото албумче от войната, което беше забравил да прибере. Когато го беше отворил в неделя вечерта, сякаш отвори съзнанието си за тъмни спомени. Сега стоеше като омагьосан, а времето беше заличило страха така, както беше накарало снимките да избледнеят. Малко след като падна нощта, телефонът иззвъня. Хари вдигна слушалката, преди да бъде включен секретарят.
— И така — рече лейтенант Харви Паундс, — ФБР в момента смята, че са били малко груби. Оттеглят искането си и ТЕ разрешават да се върнеш към разследването, като им сътрудничиш според техните изисквания. Току-що се получи това нареждане от управлението в „Паркър Сентър“.
Гласът на Паундс издаваше удивлението му от неочаквания обрат.
— Ами ОВР? — запита Бош.
— Нищо срещу тебе засега. Както казаха, ФБР се оттегля, вътрешните също. Засега.
— Значи отново съм назначен?
— Назначен си. Не по мой избор, макар че искам да знаеш: те се бяха наточили и срещу мен, понеже им казах две три приказки. Нещо ми смърди цялата тая работа, но май засега ще трябва да изчакаме. Та значи си работиш отново по случая, но заедно с ФБР до нови нареждания.
— Ами Едгар?
— Ти Едгар не го мисли. Вече не е твоя работа.
— Паундс, ти се държиш така, сякаш си ми направил услуга, когато ме назначи в отдел „Убийства“, след като ме изритаха от „Паркър Сентър“. Всъщност аз ти направих услуга, човече. Затова, ако чакаш някакви извинения от мен, няма да чуеш такива.
— Бош, нищо не чакам от тебе. Ти сам се прецака. Единственото, което ме тревожи, е, че би могъл да прецакаш и мен с течение на времето. Ако зависеше само от мен, ти нямаше и да помиришеш този случай. Щеше да проверяваш списъци с изчезнали вещи.