— Тая няма да стане, брато.
— Косата на Арсън беше червена и вдигната с помощта на фиксаж под формата на огнени езици. Беше облечен в черни джинси и мръсна черна фланелка. Пушеше „Салем“. Не беше Друсан, но му се искаше. Шаркай погледна към него, после Към другото момче, когото познаваше като Чепа, седнало на земята недалеч от мотопедите. Чепа беше по-нисък и набит, с черна коса, изтеглена назад и вързана на опашка. Акнето беше поразило завинаги лицето му.
— Дай ми още няколко минути — рече Шаркай.
— Яде ми се, човек — каза Арсън.
— А ти какво мислиш, че се опитвам да направя? Всички искаме „да хапнем“.
— Май трябваше да идем да видим какво прави Бети-Джейн — рече Чепа. — Тя сигурно има „хапване“ и за нас.
Шаркай го изгледа косо и каза:
— Вие вървете, аз ще чакам, докато стане работата. И ще ям.
Докато казваше това, един тъмночервен ягуар XJ-6 намали и спря пред магазина.
— Какво стана с онзи тип в тръбата? — запита Арсън. — Мислиш ли, че вече са го намерили? Можехме да отидем дотам, да го пребъркаме. Може пък да има „хляб“ у себе си. Не знам защо не си посмял да свършиш тая работа снощи, Шарк.
— Я идете сами там горе и проверете, щом искате — отвърна Шаркай. — Да видим тогава кой го е страх.
Той не беше им казал, че се е обаждал на 911 във връзка с трупа. Това беше нещо, което приятелите му по-трудно щяха да простят, отколкото че не беше влязъл в тръбата. Един мъж слезе от ягуара. Изглеждаше около четиридесетгодишен, късо подстриган — на четка, — с увиснали бели панталони, риза и наметнат върху рамената пуловер. Шаркай забеляза, че беше сам в колата.
— Хей, я проверете колата — рече той. — Това е. Аз отивам.
— Ще чакаме тук.
Шаркай скочи от стената и закрачи през булеварда. Наблюдаваше собственика на ягуара през витрината на магазина. Той се окуражи, когато видя, че човекът се отправя към касата, да си плати сладоледа. Шаркай клекна отстрани до входа на магазина, а решетката на ягуара беше само на метър от него.
Когато мъжът излезе, момчето изчака, докато погледите им се срещнат и мъжът се усмихна, преди да заговори.
— Господине — рече той и се изправи. — Тъкмо се чудех дали ще ми направите една услуга?
Преди да отговори, човекът огледа паркинга и рече:
— Разбира се. Какво искаш?
— Ами просто се питах дали ще влезете пак вътре да ми вземете една бира. Аз ще ви дам пари. Просто искам една бира. Да се поотпусна малко, разбирате.
Човекът се поколеба.
— Не знам… То е незаконно… нали? Нямаш още двайсет 0 една. Мога да загазя.
— Е, тогава… — рече Шаркай и се усмихна, — дали пък нямате някоя биричка у вас? При това положение няма да се наложи да я купувате. Да дадеш на някого една бира, не е престъпление.
— Ами…
— Няма да стоя много. Можем малко да се поотпуснем двамата, нали разбирате?
Човекът отново огледа паркинга. Никой не ги наблюдавате. Шаркай реши, че му беше вързан в кърпа.
— Добре — рече той. — После мога да те докарам пак дотук, ако искаш.
— Ама да. Супер!
Потеглиха на изток по „Санта Моника“ към Флорес, след, няколко преки завиха и се озоваха сред квартал от къщи. Шаркай нито веднъж не се обърна назад, нито се опита да погледне в огледалото. Те бяха там, той знаеше. Пред къщата имаше солидна ограда с портал, за който човекът имаше ключ и който отново затвори, когато минаха в двора. После влязоха в къщата.
— Казвам се Джек — рече човекът. — Искаш ли нещо?
— Аз съм Фил. Имате ли нещо за ядене? Така съм изгладнял.
Шаркай се огледа за охранителна инсталация и за копчето, с което се отваряше порталът отвътре. Мебелировката вътре беше предимно в светли тонове, а на пода имаше дебел бял килим.
— Хубаво местенце — рече той.
— Мерси. Сега ще видя какво имам. Ако искаш да си изпереш дрехите, можем и това да уредим, докато си тук. Не правя това често, но когато мога да помогна на някого, поне опитвам.
Шаркай го последва в кухнята. Конзолата на охранителната инсталация беше до телефона на стената. Когато Джек отвори хладилника и се наведе да погледне вътре, Шаркай натисна бутона, с който се отключваше порталът. Джек не забеляза нищо.
— Имам риба тон. Бих могъл да направя и салата. От колко време си на улицата? Няма да те наричам Фил. Щом не искаш да ми кажеш истинското си име, твоя работа.
— Ммм… риба тон става. Отскоро.
— Чист ли си?
— Да, разбира се. Всичко ми е наред.
— Ще вземем предпазни мерки.
Беше време. Шаркай се върна обратно в хола. Джек надигна глава и погледна към него с полуотворена уста. В ръка държеше пластмасова купа. Шаркай си помисли, че долавя някакво разбиране в очите на мъжа, сякаш той знаеше какво го очаква. Момчето махна резето от вратата и я отвори. Арсън и Чепа нахълтаха вътре.