— Хей, какво става тук? — каза Джек с разтреперан глас. Той се втурна в хола и Арсън, който беше най-едър, го удари с юмрук в основата на носа. Чу се звук като от счупване на молив и купата с риба тон се търкулна на пода. После имаше много кръв по белия килим.
ЧАСТ ТРЕТА
Вторник, 22 май
Еленър Уиш се обади отново във вторник сутринта, докато Хари Бош се пипкаше с възела на вратовръзката си пред огледалото в банята. Каза му, че искала да се видят в едно кафене в Уестууд, преди да го заведе в Бюрото. Той беше изпил вече две чаши кафе, но каза, че ще отиде. Затвори телефона, закопча най-горното копче на бялата си риза и притегна възела на вратовръзката. Не си спомняше кога за последен път беше обръщал такова внимание на това как изглежда.
Когато стигна там, тя вече се беше настанила в едно от сепаретата до прозореца. Държеше с две ръце стъклена чаша с минерална вода и изглеждаше доволна. Върху масата, малко встрани от нея, имаше чиния с хартийка от кифличка. Тя го удостои със служебната си усмивка, докато той сядаше, и махна с ръка на сервитьорката.
— Само кафе — каза Бош.
— Ял ли си вече? — попита го Уиш, след като момичето се отдалечи.
— Ами не, обаче не искам.
— Личи си, че не ядеш много.
Каза го повече като майка, отколкото като детектив.
— Е, кой ще ми каже това-онова, ти или Рурки?
— Аз.
Сервитьорката донесе чаша с кафе и я постави пред него. Дочу как четиримата мъже с вид на търговски посредници от съседното сепаре нещо се пазаряха и разсъждаваха върху поднесената им сметка. Той отпи малка глътка от горещото кафе.
— Бих искал желанието на ФБР да му оказвам помощ да бъде документирано черно на бяло и разписано от най-стар-шия служител на Бюрото в Лос Анджелис.
Тя се поколеба за момент, остави чашата си и за първи път го погледна право в очите. Нейните бяха толкова тъмни, че не издаваха нищо. В ъгълчетата им той забеляза да се оформят едва доловими ситни бръчици върху загорялата кожа. На брадичката си Уиш имаше съвсем малък белег с формата на полумесец, който очевидно беше доста стар и почти незабележим. Той си зададе въпроса дали белегът и бръчките я безпокояха, както мислеше, че биха безпокоили повечето жени. Лицето й носеше според него следи от лека тъга, сякаш дълго време беше таила в себе си някаква горчива истина, която се мъчеше да си проправи път навън. Може да се дължи на умората, реши той. Въпреки всичко тя беше привлекателна жена. Хари определи възрастта й на, около тридесет и три-четири години.
— Мисля, че това може да се уреди — рече тя. — Имаш ли някакви други изисквания, преди да пристъпим към работа?
Той се усмихна и поклати отрицателно глава.
— Знаеш ли, Бош, вчера взех папката с материали по убийството, което ти разследваш, и вечерта я прегледах. Добра работа си свършил, като се има предвид с какво си разполагал, и то само за един ден. Повечето други детективи щяха все още да чакат трупа да бъде обработен в моргата и щяха да приемат веднага версията за нещастен случай със свръх-доза.
Той не каза нищо.
— Откъде ще започнем днес? — запита тя.
— Имам още няколко неща, които не съм отразил в докладите. Но защо не ми разкажеш най-напред за проникването в банката? Искам всичко отначало. Аз знам само това, което си включила в бюлетините и което е стигнало до вестниците. Въведи ме в нещата, после аз ще продължа нататък и ще ти разкажа за Медоус.
Сервитьорката дойде да прибере чашите им. После Еленър Уиш му разказа историята на банковия обир. Бош искаше да и зададе въпроси, докато тя говореше, но се опита да запомни и да я попита след това. Той усещаше, че тя сякаш донякъде се възхищаваше на историята — на замисъла и осъществяването на удара. Които и да бяха онези от тунела, явно бяха спечелили уважението й. Той се улови, че почти ревнува.
— Отдолу, под улиците на Лос Анджелис — започна тя, — има повече от четиристотин и петдесет километра канали, които са толкова широки и високи, че в тях може да се кара кола. Освен това има и множество разклонения. Или още поне сто километра, в които може да се върви или пълзи.
Това означава, че всеки би могъл да слезе там долу и ако знае пътя, да се добере до коя да е сграда в града. А и да намериш пътя не е чак толкова трудно. Плановете на цялата мрежа са публично достояние и могат да бъдат взети от службата за градоустройствените проекти. И така, тези типове са използвали канализацията, за да се доберат до „Уестленд Нешънъл Банк“.
Той вече беше успял да стигне в разсъжденията си дотам, но реши да премълчи. Уиш каза, че според ФБР са били поне трима отдолу под земята и най-малко един отгоре, който да наблюдава и да задоволява различни други потребности. Последният сигурно е поддържал радиовръзка с хората отдолу, освен когато вече са стигнали до края, тъй като радиовълните биха могли да задействат детонаторите на експлозивите.