Влезлите в канализацията са се движили вътре с високопроходими коли „Хонда“. В северната част на града, където старото корито на Лос Анджелис Ривър се свързвало с отводнителната система, имало място, откъдето в канализацията можело да се влезе с автомобил. Крадците влезли оттам вероятно под прикритието на нощта и следвайки по картата на канализационната мрежа отсечката към центъра, Достигнали до една точка, намираща се точно под булевард „Уилшайър“, на около девет мера под земята и на сто и пет-Десет метра западно от „Уестленд Нешънъл Банк“. Пропътували повече от два километра.
После, използвайки професионална бормашина с двадесет и четири инчов циркуляр, вероятно с диамантен накрайник, включена към акумулатора на една от високопроходимите коли, пробили дупка в дебелата петнайсет сантиметра бетонна стена на отводнителната система. Оттам започнали да копаят.
— Същинското проникване в трезора е станало в Деня на труда или в един от почивните дни след него — каза Уиш. — Смятаме, че са започнали да копаят тунела три или четири седмици по-рано. Вероятно са работили само нощем. Влизат, копаят и на зазоряване излизат. Инспекторите, които периодично преглеждат отводнителната система за пукнатини и други неизправности, са на редовно работно време. Така че „нашите хора“ не са рискували, работейки през нощта.
— Ами дупката, която са пробили в стената на канализацията, не е ли била забелязана от някой каналджия или служител по поддръжката на енергосистемите? — запита Бош и веднага се засрами, че е задал въпрос, преди тя да беше свършила.
— Не — отвърна Уиш. — Тия типове са помислили за всичко. Използвали са парче шперплат със същия диаметър като дупката, което замазвали с тънък пласт цимент. Намерихме го по-късно. Когато са си тръгвали всяка сутрин, те са поставяли шперплата върху дупката и са напластявали по ръбовете все повече и повече цимент. По този начин дупката е заприличала на запушено странично отклонение, каквито има немалко там долу. Аз самата слизах вътре. Навсякъде е пълно с такива отклонения. Пък и двадесет и четири инчовият размер е стандартен за отклоненията, така че всичко е изглеждало съвсем нормално. Дупката е оставала незабелязана, а крадците са се връщали вечерта и са продължавали да копаят все по-близо до банката.
Тя допълни, че тунелът е бил копан най-вече с ръчни инструменти — прави лопати, лостове и бормашини, включвани към акумулаторите на колите. За осветление са използвали както електрически фенерчета, така и свещи. Намерили няколко от тях все още да горят в деня, когато било разкрито проникването. Били закрепени в малки ниши, издълбани в стените на тунела.
— Това подсказва ли ти нещо? — запита Уиш.
Бош кимна.
— Изчислихме, че са напредвали с около три до шест метра на нощ — каза тя. — По-късно намерихме в тунела и две ръчни колички. Разглобявали са ги и са ги разрязвали по дължината на две, за да минат през двадесет и четири инчов отвор, а после са ги сглобявали и заварявали наново, за ги използват за извозване на пръстта. Вероятно един или двама от крадците са изпълнявали задачата да прекарват изкопаната пръст и да я изсипват в главния канал. По него има постоянен приток на вода, която е отмивала пръстта и я е отнесла до речното корито. Имаме съмнения дори, че техният помощник отгоре е отварял пожарните кранове на „Хил Стрийт“, за да осигурява повече вода в канала.
— Значи са си имали вода там долу дори и във времето на засуха?
— Дори и тогава…
Уиш каза, че когато крадците най-после прокопали тунела до основите на банката, попаднали на подземните електрически и телефонни кабели. И тъй като през време на уикендите центърът ставал безлюден, банковият клон бил затворен в събота. Затова още в петък, след края на работното време, крадците са изключили сигналната инсталация. Един от тях сигурно е бил електротехник. Не Медоус, понеже той е бил най-вероятно бомбаджията.
— Смешното в случая е, че дори не са имали нужда от електротехник — рече тя. — Свръхчувствителната аларма на трезора се задействала множество пъти през цялата седмица. Вероятно онези типове са предизвикали задействането с техните бормашини. Четири поредни нощи ченгетата били викани заедно с управителя. Понякога три пъти за една нощ. Но тъй като не откривали нищо, решили, че алармата не е в изправност. Сензорът за звук и вибрации е излязъл от строя. Затова управителят се обадил на компанията за алармени системи, но те отговорили, че ще изпратят човек чак след почивните дни — знаеш, Ден на труда… Та този човек, управителят…