— Изключил алармата — довърши вместо нея Бош.
— Позна. Решил, че не му се скача посред нощ да ходи до банката през уикенда. Предпочел да замине за Палм Спрингс, За да играе голф, и изключил охранителната система. Разбира се, отдавна вече не работи в „Уестленд Нешънъл“.
Когато стигнали под трезора, крадците използвали професионална бормашина с водно охлаждане, която завинтили За долната плоча, за да пробият пет сантиметра широка дупка в дебелия метър и половина под от стоманобетон. Специалистите от техническия екип на ФБР определиха, че за целта са им били нужни около пет часа, и то при положение, че бормашината не прегрее. Вода за охлаждането й крадците са взели от една тръба, която минавала отдолу. Използвали са дори водопровода на банката.
— След като пробили дупката, те я напълнили с експлозив С-4 — каза Уиш. — Пуснали жица през тунела и оттам навън в канала, откъдето взривили експлозива.
Тя каза, че същата събота в 9:14 часа сутринта в лосанджелиския полицейски участък са били регистрирани сигнали от алармените инсталации на друга банка, която се намирала на отсрещната страна на улицата, и на един бижутериен магазин, отстоящ на една пряка от „Уестленд Нешънъл“.
— Смятаме, че това е времето на взривяването — продължи Уиш. — Веднага изпратили патрулна кола, огледали наоколо, но не открили нищо, затова решили, че сигналните инсталации са били задействани от слаб земен трус, и си отишли. Никой не си направил труда да провери „Уестленд Нешънъл“. Нейната аларма не се е задействала, а пък те не знаели, че е била изключена.
Достигайки трезора, крадците не си тръгнали веднага, Работили здраво през целия уикенд. Разбивали личните сейфове, изваждали касетите и ги опразвали.
— Намерихме вътре празни консервни кутии, пликчета от пържени картофи и различни опаковки от сухи храни — каза Уиш. — Изглежда, просто са си стояли вътре и вероятно са спали на смени. В тунела имаше едно по-широко място нещо като малка стая или по-скоро спалня. Намерихме отпечатани върху пръстта следи от спални чували. Намерихме също така и отпечатъци от приклади на М-16, което значи, че са имали и автоматично оръжие. Явно са нямали намерение да отстъпват, ако нещата се объркат.
Тя го остави да помисли върху казаното, след което продължи:
— Изчислихме, че са прекарали в трезора шейсет часа или дори малко повече. Разбили са четиристотин шейсет и четири лични сейфа от общо седемстотин и петдесетте. Ако са били трима, това прави по сто петдесет и пет на човек. Изваждайки около петнайсет часа за почивка и хранене от всичкото време, което са прекарали вътре, получаваме по четири сейфа за час на човек.
Сигурно са имали определен час за приключване — продължи тя. — Може би три часа сутринта във вторник или някъде там. Ако са спрели с разбиването около този час, имали са достатъчно време да се оправят и да се измъкнат. Прибрали са плячката и инструментите и са се оттеглили. А управителят със свеж слънчев загар на лицето открива кражбата, когато отваря трезора за работа във вторник сутринта.
— В общи линии, това е — рече Уиш. — Най-добрата работа, която съм виждала и за която съм чувала, откакто работя в Бюрото. Допуснали са само няколко малки грешки, Бързо разбрахме как са извършили всичко, но не и кой го е извършил. Единствената следа, на която бяхме попаднали, беше този Медоус, а сега и той е мъртъв. За онази снимка, която ми показа вчера — на гривната, — беше прав: това е първата изскочила вещ от всички откраднати неща, за които знаем.
— А сега и нея я няма — рече Бош.
Той я изчака да каже нещо, но Уиш явно беше свършила.
— А как са избирали кои сейфове да разбиват? — запита Бош.
— Изглежда, напосоки. Имам един видеозапис на трезора, който ще ти покажа, когато отидем в Бюрото. Но май са действали наслуки — ти вземаш оная стена, аз тая и т.н. Някои сейфове в съседство с вече разбити са били оставени не-пипани. — Защо — не знам. Обаче не изглежда като да са следвали някаква схема. Въпреки това са взели съдържанието на деветдесет процента от разбитите сейфове, и то все трудни за проследяване вещи. Подбирали са добре.
— А как определихте, че са били трима?
— Преценихме, че са били поне толкова, за да се справят с всичките сейфове. Освен това толкова са били и колите. — Тя се усмихна и Хари веднага захапа:
— Хубаво, а за колите откъде разбрахте?