Записът заподскача и скоро кадърът вече показваше вътрешността на тунела. Сцената беше вледеняваща за Бош, понеже извика от паметта му невеселия спомен за прокопаните на ръка тунели във Виетнам, в които той беше пълзял. Този тунел завиваше надясно. Една почти нереална светлина струеше от свещите, поставени в малки ниши в стената на всеки пет-шест метра. След извивката, която Бош определи на около двадесет метра, тунелът завиваше остро наляво. После вървеше в права посока около тридесет метра. По стените имаше още свещи. Най-после камерата стигна до задънен край на тунела, където на пода имаше купчина бетонен трошляк и огънати парчета стоманена ламарина. Обективът фокусира зееща дупка в тавана на тунела. От трезора горе се процеждаше светлина. Рурки влезе в кадър с гащеризона си, но този път гледаше в обектива. Прекара пръст по врата си под брадичката и записът прекъсна. При следващия кадър камерата вече се намираше в трезора. Записът започваше с общ план на помещението. Както се виждаше и на снимката от вестника, стотици лични сейфове стояха отворени. Празните касети бяха струпани на камара насред трезора. Двама души от екипа за снемане на отпечатъци посипваха вратите с алуминиев прах. Еленър Уиш и един друг агент гледаха към стената, покрита със стоманени вратички, и записваха нещо в бележници. Камерата се насочи към дупката в пода, водеща към тунела отдолу. И тук записът свършваше. Бош върна касетата отначало, отнесе я обратно и я постави върху бюрото й.
— Интересно — рече той. — Видях някои неща, които съм виждал и преди там, в тунелите. Но нищо не ме накара да се замисля за „тунелните плъхове“. Каква беше следата към Медоус и другите като мен?
— Ами най-напред експлозивът С-4 — каза тя. — От лабораторията изпратиха екип, който да изследва парчетата от бетон и стомана около дупката от взрива. Откриха следи от този експлозив. Сигурна съм, че С-4 ти е познат. Бил е използван във Виетнам. Точно „тунелните плъхове“ са го използвали за взривяване на тунели. Въпросът е в това, че в наши дни е можело да намерят доста по-добри смеси, с много по-голяма сила, с които се работи по-лесно. Те са дори и по-евтини, по-безопасни и по-лесни за намиране. Затова ние решихме… т.е. специалистите от лабораторията заключиха, че причината да бъде използван тъкмо С-4 е именно тази, че онези, които са го използвали, са се чувствали сигурни с него. Използвали са го и преди. Оттук се насочихме към ветераните от виетнамската война.
Друга насочваща следа бяха заложените капани. Преди да влязат в трезора и да започнат разбиването на сейфовете, крадците са пуснали жици по тунела, за да се защитят откъм гърба. За всеки случай пуснахме в тунела специално обучено куче. Разбираш, трябваше да бъдем сигурни, че някъде няма все още зареден С-4, Кучето откри следи от експлозива на две места в тунела — по средата и на входа откъм главния канал, но там вече нямаше нищо. Явно онези типове са го прибрали на тръгване. Открихме обаче дупки в пода на тунела и парченца тел, каквито остават, когато телта се реже със секач.
— Имаш предвид опъната тел за препъване? — запита Бош.
— Точно така. Решихме, че са взели мерки срещу неканени гости. Ако някой дойде да ги изненада изотзад, тунелът ще бъде вдигнат във въздуха, оставяйки го жив погребан под „Хил Стрийт“. Добре поне, че на тръгване са си прибрали експлозива. Спестили са ни препъването в телта.
— Обаче една подобна експлозия би убила и самите тях наред с преследвачите — рече Бош.
— Знаем това. Онези типове съвсем не са имали намерение просто да си поиграят. Били са тежко въоръжени, добре укрепени и готови на крайни решения: успех или самоубийство…
Въпреки това ние не стеснихме веднага кръга на заподозрените само до „тунелните плъхове“, докато не открихме и други неща по протежение на главния канал. Следи от гуми имаше само на места, затова ни бяха необходими два дни, Докато проследим пътя им обратно до входа при старото речно корито. Долу е истински лабиринт и човек би трябвало Добре да познава пътя. Преценихме, че не са седели в колите си с фенерче и карта в ръка всяка вечер, когато са влизали вътре.
— Искаш да кажеш, че са пущали трошици по пътя си, подобно на Хензел и Гретел?
— Нещо такова. По стените долу имаше много боя. Оставяли са знаци на всяка крачка, за да знаят кое отклонение накъде води, датите на инспекциите и така нататък. С всичките онези надписи каналът напомняше на стена на смесен магазин от източен квартал на Лос Анджелис. Затова решихме, че крадците са маркирали пътя си старателно. Изминахме този път от край до край, търсейки повтарящи се знаци, и открихме само един. Нещо като символа на мира, но без кръга. Просто три черти — една отвесна по-дълга и две къси, събиращи се на средата на отвесната.